Единият плъх вече беше в обсега на меча на Грегор, когато нещо накара Арес да се издигне право нагоре. Точно под тях изскочи трети плъх с необикновена златиста козина.
— Стават трима — помисли си Грегор, но щом пак погледна надолу, видя как златистият плъх изтръгва гръкляна на единия от нападателите му. После го завъртя с окървавена муцуна, за да посрещне другия сив плъх.
Грегор леко тръсна глава, за да я проясни. Какво ставаше?
— Не изглупявай, Голдшард! Той е дошъл да убие Гибелния! — изръмжа сивият плъх.
— По-скоро бих предпочела Гибелния да е мъртъв, отколкото да го оставя на теб — изсъска в отговор златистият плъх. Имаше малко по-висок и писклив глас, като на Туичтип, и Грегор беше сигурен, че е женски.
— Ще постигнеш единствено собствената си смърт! — Сивият плъх приклекна, готвейки се за скок.
— Някой ще умре, Снеър, въпросът е: кой? — каза Голдшард. Снеър скочи към нея и тя го посрещна.
Грегор никога не беше виждал истинска битка между плъхове. Рипред беше убил два плъха в тунела, когато отиваха да спасят баща му, но те нямаха време да реагират. После големият, покрит с белези плъх беше нападнал войниците на крал Горджър, но Грегор не го беше видял с очите си, защото точно в този момент скачаше, както си мислеше тогава, към собствената си смърт. Сега виждаше ясно всичко.
Когато Голдшард уби първия плъх, тя имаше предимството на изненадата. Този път противникът и беше в нападение. А Снеър, за когото Грегор беше напълно сигурен, че е мъжки, беше много по-едър от нея.
Битката беше жестока. Редуваха се свирепи атаки. Плъховете обикаляха един около друг в продължение на минута, търсейки пролука, после някой от двамата скачаше и следваше неясна бъркотия от зъби и нокти. Когато се разделяха, за да започнат да се дебнат отново, и двамата имаха нови рани. Снеър изгуби едно око. Ухото на Голдшард висеше на тънък кичур козина. Виждаше се костта от рамото на Снеър. Лявата предна лапа на Голдшард беше счупена.
Накрая златистият плъх се приближи откъм сляпата страна на противника си и стисна със зъби врата му. В предсмъртната си агония Снеър провря задните си крака между телата им и направи дълбок прорез по цялата дължина на корема на Голдшард. Тя изгуби контрол, залитна назад и рухна. Вътрешностите ѝ се изсипаха на земята. Плъховете лежаха, приковали погледи един в друг с омраза, с безпомощни тела. С ужасен гъргорещ звук Снеър се задуши в собствената си кръв.
