Сервираха му голям ванилов сладолед. Метрдотелът го поля с горещ шоколадов сос и тъй като Армстронг не му каза да спре, изпразни цялата сребърната сосиера. Цикличното движение на лъжицата отново започна и не престана, докато от чашата не изчезна и последната капка шоколад.
Празната чаша беше заменена с димящо кафе. Армстронг продължи да зяпа към залива. Щом се разпространеше вестта, че не е в състояние да изплати толкова нищожна сума като 50 милиона долара, на света нямаше да има банка, която дори само да си помисли за бизнес с него.
Метрдотелът се върна няколко минути по-късно и с изненада откри, че кафето е недокоснато.
— Да ви донесем ли друга чаша, господин Армстронг? — с почтителен шепот попита той.
Армстронг поклати глава.
— Не, само сметката, Анри. — Той пресуши последната си чаша шампанско. Метрдотелът припряно се отдалечи и незабавно се върна със сгънат лист хартия върху сребърен поднос. Точно този клиент не можеше да търпи да чака за каквото и да е, даже за сметката.
Армстронг разгъна листа, но не прояви интерес към съдържанието му. Седемстотин и дванайсет франка, десет процента сервиз. Подписа сметката като я закръгли на хиляда франка. На лицето на метрдотела за пръв път тази вечер се появи усмивка — усмивка, която щеше да изчезне, щом откриеше, че ресторантът е последен на дълга опашка от кредитори.
Армстронг отмести стола си назад, остави смачканата салфетка на масата и си тръгна, без да каже нищо повече. Излизането му проследиха няколко чифта очи. Той не забеляза младия матрос, който отпраши към „Сър Ланселот“.
Докато крачеше по алеята покрай десетките пристанали яхти, Армстронг се оригна. Обикновено му доставяше удоволствие мисълта, че неговата яхта е най-голяма на кея, освен ако не бяха пристигнали яхтите на султана на Бруней или крал Фахд. Единствената му грижа тази вечер бе колко ще му донесе, когато я обяви за продан. Но щом станеше известна истината, дали някой щеше да прояви желание да купи яхта, която е принадлежала на Ричард Армстронг?
Като се държеше за въжетата, той се изкачи по трапа и откри изправените в очакване капитан и първи помощник.
— Отплаваме незабавно.
Капитанът не се изненада. Знаеше, че Армстронг не обича да стоят на пристанището повече от необходимото: можеше да го приспи единствено лекото люлеене на яхтата, дори в малките часове на нощта. Докато шефът си събуваше обувките и изчезваше вътре, капитанът даде заповед за отплаване.
