Четвъртата власт - Джеффри Арчер

Глоуб

5 ноември 1991

Армстронг заплашен от банкрут

Късметът беше срещу него. Но в миналото късметът никога не бе безпокоил Ричард Армстронг.

— Faites vos jeux, madames et messieurs. Залагайте.

Армстронг погледна зеленото сукно. Планината от червени чипове, издигаща се пред него само преди двайсет минути, се беше смалила до една-единствена купчинка. Тази вечер бе изгубил четирийсет хиляди франка — но какво са четирийсет хиляди франка, когато през последните дванайсет месеца си прахосал един милиард долара?

Той се наведе и заложи всичките си останали чипове на нула.

— Les jeux sont faits. Rien ne va plus2 — каза крупието и завъртя колелото. Бялото топче заподскача по черните и червени полета.

Армстронг зарея очи в далечината. Не ги сведе дори когато топчето най-после спря.

— Vingt-six3 — съобщи крупието и незабавно започна да събира чиповете, заложени на всички други числа, освен на двайсет и шест.

Той се отдалечи, без дори да погледне към крупието. Бавно заобиколи оживените маси и стигна до изхода, който водеше към реалния свят навън. Висок мъж с дълга синя ливрея отвори едното крило на вратата пред него и се усмихна на добре познатия си клиент в очакване на обичайните сто франка бакшиш. Но тази вечер това не беше възможно.

Докато се спускаше през терасираните градини на казиното, Армстронг прокара пръсти през гъстата си черна коса. От извънредното събрание на директорския борд в Лондон бяха изтекли четиринайсет часа и вече започваше да се чувства изтощен.

Въпреки наднорменото си тегло — от няколко години не се бе консултирал с кантар — той мина по алеята с уверена крачка и спря едва когато стигна до любимия си ресторант с изглед към залива. Знаеше, че всички маси са резервирани поне една седмица предварително, и мисълта за бъркотията, която щеше да предизвика, го накара да се усмихне за пръв път тази вечер.