Когато автомобилът се появи на пристанището, капитанът на яхтата му застана мирно и зачака да го приветства на борда. Макар че Армстронг не беше предупредил никого за своите намерения, други бяха телефонирали, за да съобщят на тринайсетчленния екипаж на „Сър Ланселот“ за пристигането на шефа. „Но бог знае за къде ще замине“ — бяха последните думи на секретарката му.
Когато Армстронг решеше, че е дошло време да се отправи обратно към летището, секретарката му незабавно щеше да бъде уведомена. Само по този начин служителите му из целия свят можеха да се надяват да оцелеят повече от седмица.
Опасения изпълваха капитана. Не бяха очаквали шефа още три седмици, когато трябваше да се отправи на двуседмично пътуване със семейството си. Когато сутринта му позвъниха от Лондон, той се намираше в местния док и надзираваше дребни поправки на яхтата. Никой нямаше представа за къде заминава Армстронг, но капитанът не желаеше да рискува. С известни разходи бе успял да уреди излизането на „Сър Ланселот“ от дока само минути преди шефът да кацне във Франция.
Армстронг се качи по трапа и мина покрай четирима мъже в чисто бели униформи, които стояха мирно и отдаваха чест. Събу си обувките и се спусна долу в апартамента си. Когато отвори вратата на каютата си, откри, че други са предвидили пристигането му: на нощното шкафче вече имаше няколко факса.
Дали Жак Лакроа не беше променил решението си? Незабавно отхвърли тази мисъл. След толкова години работа с швейцарците отлично ги познаваше. Те си оставаха нация без въображение, чиято банкова система винаги трябваше да работи на печалба и в чийто речник не можеше да се открие думата „риск“.
Армстронг запрелиства страниците. Първият факс бе от неговите нюйоркски банкери, които го информираха, че при отварянето на борсата сутринта цената на акциите на „Армстронг Комюникейшънс“ продължила да пада. Плъзна поглед надолу и заби очи в изречението, от което се беше страхувал: „Ако тази тенденция се запази, банката няма да има друг избор, освен да преоцени позицията си“.
Захвърли факсовете на пода и се приближи до малкия сейф, скрит зад голяма, поставена в рамка снимка, на която се ръкуваше с кралицата. Завъртя диска назад-напред, докато спря на комбинацията 10-06-23. Тежката врата се отвори. Армстронг пъхна ръцете си вътре и бързо извади всички пари. Три хиляди долара, двайсет и две хиляди френски франка, седем хиляди драхми и дебела пачка италиански лири. Той ги прибра в джобовете си, напусна яхтата и се запъти право към казиното, без да съобщава на никой от екипажа къде отива, колко ще се бави и кога ще се върне. Капитанът нареди на един от подчинените си да го проследи, за да не ги изненада, когато се насочи обратно към пристанището.
