Когато докосна устните си с ленената салфетка, сервитьорът отнесе празната супена чиния. Метрдотелът отлично знаеше, че клиентът му не обича да чака.
Незабавно му поднесоха писия, почистена от костите — Армстронг не търпеше ненужни действия — придружена от чиния с любимите му нарязани на едро пържени картофи и бутилка специален сос, единствената в кухнята, пазена за единствения клиент, който поръчваше от него. Армстронг разсеяно развъртя капачката, обърна шишето и енергично го разклати. Върху рибата цопна гъста кафява течност. Той взе ножа и равномерно размаза соса по бялото месо.
Когато председателят сър Пол подаде оставка, сутрешното заседание на директорския борд едва не излезе от контрол. След края му Армстронг веднага напусна залата и се качи с асансьора на покрива, където го очакваше хеликоптерът му.
Пилотът стоеше облегнат на парапета и с наслада пушеше цигара.
— Към „Хийтроу“ — нареди Армстронг, без изобщо да се замисля за такива неща като разрешение от контролната кула или свободни коридори.
Пилотът светкавично угаси цигарата си и се втурна към площадката за излитане. Докато летяха над Лондон, Армстронг започна да анализира последователността от събития, които щяха да се разиграят през следващите няколко часа, освен ако по някакво чудо не се появяха 50 милиона долара.
След петнайсет минути хеликоптерът кацна на частната писта, известна на онези, които можеха да я използват, като „Терминал номер пет“. Армстронг стъпи на асфалта и бавно закрачи към самолета си.
На стълбичката го очакваше друг пилот.
— Ница — преди да потъне в седалката, нареди Армстронг.
Пилотът изчезна в кабината, решил, че „капитан Дик“ отива на яхтата си в Монте Карло за неколкодневна почивка.
Самолетът се отправи на юг. По време на двучасовия полет Армстронг разговаря по телефона само веднъж — с Жак Лакроа в Женева. Но колкото и да го умоляваше, отговорът оставаше неизменен: „Господин Армстронг, трябва да платите петдесетте милиона до края на работния ден, иначе няма да имам друг избор, освен да предам въпроса в ръцете на нашето Министерство на правосъдието“.
Единственото, което направи до края на полета, беше да скъса съдържанието на папките, оставени от сър Пол върху заседателната маса. После отиде в тоалетната, хвърли парченцата в чинията и пусна водата.
Когато самолетът се приземи на летището в Ница, до стълбата се приближи мерцедес. Докато Армстронг се качваше, цареше пълно мълчание: шофьорът нямаше нужда да пита къде желае да бъде закаран господарят му. Всъщност Армстронг не промълви нито дума по време на цялото пътуване от Ница до Монте Карло — в крайна сметка неговият шофьор не бе в състояние да му заеме 50 милиона долара.
