Сам продължи към изхода.
Въпросите продължаваха да я обсипват от всички страни. Знаела ли защо съпругът й е убил Престън Сноу, той ли я накарал да лъжесвидетелства, къде била тя в нощта на убийството? Сам опита да се абстрахира от шума, да си представи, че е сама. Отстрани се появи телевизионна камера и една изрусена жена с прекалено много грим завря голям микрофон пред устата й. Сам го изблъска встрани.
— Не разбирате ли? Няма да коментирам! — изкрещя.
Най-после се добра до автомобила си, черен кабриолет „Сааб“. Две коли й бяха препречили пътя за излизане и тя веднага се досети, че това е дело на журналистите. Тя се обърна:
— Някой да мръдне тази кола!
Гласът й обаче се загуби в общата врява.
До нея спря очукан стар джип, от ауспуха му излизаше черен дим.
— Мамо! Качвай се!
Беше Джейми. Той й отвори вратата и Сам скочи вътре.
— Джейми, спасяваш ми живота.
Той се усмихна и натисна газта. Докато отминаваше непреставащите да крещят журналисти, една бутилка се удари в предното стъкло и го спука от едната страна. През страничния прозорец Сам забеляза Люк Сноу да крещи и да размахва юмрук.
Джейми натисна спирачки.
— Мръсник!
— Остави го, Джейми.
— Гледай какво направи.
— Забрави.
Джейми я изгледа, сякаш имаше намерение да спори, но тя го потупа успокоително по крака:
— Хайде, ще те черпя кафе. И ще ти купя ново стъкло.
Джейми изруга и отново подкара.
Сам разтърка врата си.
— Иди му на свиждане колкото се може по-скоро.
— Ще отида. Лора я нямаше.
— Да. Сигурно не й е много удобно. Нали знаеш сестрите си. Повече ми е жал за Триш. В училище няма да й е лесно.
Спряха пред едно кафене и седнаха до прозореца на по чаша капучино.
— Защо излъга, мамо? — попита след дълго мълчание Джейми. — След всичко, което ти причини.
— Не сме деца, Джейми. Пък и кой каза, че съм излъгала?
— Съдията. Хайде, само веществените доказателства бяха достатъчни, за да го осъдят. Освен това имат свидетел. Не мога да те разбера.
По горната устна на Джейми бе полепнала пяна. Сам се протегна и я избърса с пръст.
— Какво ще правиш сега, мамо?
— И аз това се питам.
* * *
Когато Франк Уелч влезе в Криминалния отдел заедно с инспектор Дъг Симсън и сержант Фред Кларк, празненството бе в разгара си. Уелч вдигна ръка за поздрав. Върху една масичка бяха поставени две каси бира, пет–шест бутилки червено вино, пластмасови чашки и няколко пакета солени бисквити. Кларк се запъти право към бирата.
— Нещо за пиене, Франк? — попита Симсън.
— Дай ми портокалов сок и лимонада, Дъг. Първо трябва да говоря с началника.
