Уелч излезе в коридора. Секретарката на началника на отдела, Саймън Едуардс, му махна през отворената врата:
— Чакат ви, господин главен инспектор.
Едуардс бе заровен в книжа, но стана и стисна ръката на Уелч:
— Добра работа, Франк. Отлично. Предай поздравленията ми на момчетата. Позволих си да им организирам малко празненство.
— Много благодаря, сър.
— Не всеки ден изпращаме такъв мръсник като Тери Грийн зад решетките.
— Не, сър.
Едуардс седна и отново взе писалката си. Тъй като Уелч остана на мястото си, той пак я пусна.
— Още нещо ли искаш да ми кажеш, Франк?
— Жената на Грийн. Саманта. Излъга най-безочливо. Съдията я посмъмри, но аз искам да я подведем под отговорност.
Едуардс примигна:
— Не съм убеден, че ще спечелим от това, Франк. Ти не си женен, нали?
Въпросът беше реторичен. Едуардс много добре знаеше семейното положение на Уелч.
— Не, сър.
— Жените винаги поддържат съпрузите си. В радост и в несгоди. Бог да ги поживи за това.
Уелч се опря върху бюрото на шефа си и се наведе напред, но по лицето на началника пролича, че това нарушаване на територията никак не му се нрави. Затова инспекторът бързо се отдръпна назад и скръсти ръце пред гърдите си.
— Съдията каза, че това е лъжесвидетелстване — настоя той. — Тя е виновна.
— Но не постигна нищо, нали, Франк? Въпреки лъжливите показания Грийн е зад решетките. Да не будим куче, което спи. Става ли?
Уелч не отговори. Искаше да отстоява позицията си, но беше работил достатъчно с Едуардс и знаеше, че няма смисъл. Нищо не можеше да накара началника да си промени решението, независимо какви разумни аргументи му изтъкваш.
Уелч кимна.
— Добре, сър.
— Знаех, че ще ме разбереш.
Едуардс отново се зае с документите си.
Уелч се върна в оперативната зала. Симсън му подаде чаша.
— Заповядай, шефе.
Уелч я взе, но не отпи.
— Какво има? — поинтересува се Симсън.
— Разминаване на мненията с началника. Мисли Саманта Грийн за спящо куче. Аз пък я смятам за лъжлива кучка.
* * *
Тери Грийн свали сакото си и го подаде на отегчения надзирател.
— Съмнявам се да имате закачалки.
Надзирателят взе сакото и изсумтя:
— Сако. Тъмносиньо. „Армани“.
Говореше с носов бирмингамски акцент. Беше едър дебелак с шкембе, сякаш е бременен. Натъпка сакото в найлонов плик.
Тери разкопча колана и събу панталоните си. Друг надзирател записваше данните за вещите му.
— Панталони. Тъмносини — каза той.
Беше също едър мъж, но с мускулесто тяло. Както колегата си, имаше къса коса и мустаци.
