Сам седна на дивана и запали. Погледна бутилката уиски на масичката. Страшно й се пиеше нещо силно, но в момента имаше нужда от трезв ум. Изтръска цигарата в пепелника, ръката й леко трепереше. Пресегна се към тефтерчето на Тери, но бързо дръпна ръка. Беше го чела вече десетина пъти. Тери бе помислил за всичко. Трябваше просто да изпълнява нарежданията му, и с финансовите им проблеми щеше да е свършено.
Тя легна и издиша облак дим към тавана. Щеше да има достатъчно пари за изплащане на ипотеката, за таксата на Джейми в университета и на Грейс в старческия дом и Патерсън щеше да може да започне собственото разследване по делото. И за всичко това бе достатъчно да изкара четирите тона канабис от дъното на морето.
— Лесна работа — промърмори си тя.
Отвън се чу кола и тя бързо стана. Беше минала половината разстояние до външната врата, когато Анди Макинли позвъни. Триша се размърда на горния етаж.
Сам отвори. Макинли носеше дълго тъмносиво палто и черни кожени ръкавици.
— Студено е, госпожо Грийн, облечете се добре.
— Идвам след минутка, Анди. Благодаря.
Сам затвори вратата и се качи на горния етаж. Стаята на Триша беше затворена. Тя почука. Не последва отговор.
— Триш?
— Какво?
Сам отвори вратата. Триша лежеше на леглото си по корем и четеше книга.
— Ще си развалиш очите — предупреди я Сам.
— Това ли се качи да ми кажеш?
Сам седна на ръба на леглото и погали русата й коса.
— Много хубава коса имаш.
— Къде отиваш? — попита троснато Триша.
— Навън.
— Къде навън?
Сам се усмихна, завъртя един кичур от косата й.
— Струва ми се, че аз съм майката.
— С него ли отиваш?
— С кого?
— Знаеш с кого. С онзи с лексуса.
— Всъщност лексусът е на баща ти.
— Всъщност не ми пука.
Триша стана и седна на нощното шкафче.
— Що за език!
Триша погледна майка си в огледалото.
— За бога, мамо, всеки казва „не ми пука“. Можеше да кажа…
Сам вдигна предупредително пръст:
— Внимавай какво говориш, млада госпожичке. Предупреждавам те за последно.
Триша я погледна в очите, после се извърна. Взе една четка и започна да реши косата си с бавни, дълги движения.
Сам я погали по бузата. Не искаше да се кара с Триша, но нямаше време да й обяснява спокойно.
— Излизам за малко. Сигурно ще се върна късно.
Триша се извъртя, сякаш са я ударили.
— Колко късно?
— Не знам.
— Когато аз кажа „не знам“, ти вдигаш скандал.
— Което отново идва да покаже, че аз съм майката, а ти — дъщерята.
Сам си пое дълбоко въздух, опитвайки да не повишава глас.
— Виж, Триш, може да ме няма цяла нощ.
