— Не ти ли е писнало от разглеждане на забележителности? — попита Сам. — Осемнайсет години в полицията.
Блаки присви очи.
— Тери няма никакво право да раздава телефона ми на всеки срещнат. Никакво. Кажи му го.
— Ще му кажа. Нали се сещаш за отрепката, която свидетелства срещу него? Морисън. Рики Морисън.
— Е?
— Тери ще ти е много задължен, ако го откриеш. — Тя замълча за момент, за да придаде по-голяма тежест на думите си, потърка чело, сякаш си припомня нещо отдавна минало. — Всъщност не, не се изрази точно така. Точните му думи бяха: „Кажи на Блаки да си извади пръстите от задника и да се заеме със случая.“ Нещо в този дух.
Минаха през площад „Ламбърт“ и всички туристи погледнаха надясно. Блаки поклати глава и се намръщи.
— Даваш ли си сметка колко ще бъде опасно?
Сам го потупа леко по рамото.
— Дори по-опасно от петнайсет години взимане на подкупи от съпруга ми?
Блаки я изгледа, сякаш всеки момент щеше да избухне. Лицето му бе почервеняло, очите му заплашваха да изскочат от орбитите си, дишаше учестено.
Сам се усмихна.
— Хайде, Блаки, да не се караме пред хората. Тери моли за съвсем малка услуга. Правил си го стотици пъти.
Блаки се поуспокои и се отпусна на седалката. Зад тях се чуха щракания на фотоапарати, но Сам и полицаят продължиха да гледат напред. Автобусът мина над Темза.
— Какво иска? — попита накрая Блаки.
— Иска да ме заведеш при Морисън. Да поговоря с него и да опитам да науча истината.
— Момчетата от „Убийства“ вече го направиха. Той им разказа всичко и го повтори в съда. Дори не се е наложило да му пускат ток през топките например. Доколкото научих, не са могли да му затворят устата.
— Искам само да поговоря с него.
— Не е само свидетелят. Има улики. Кръвта върху обувките на Тери. Отпечатъците върху килима на убития.
— Тери твърди, че Ракел го е натопил. Първо ще научим истината от Морисън, после ще опровергаем уликите.
Блаки поклати скептично глава.
— По дяволите, Сам, това не става като на кино. По разследването работят трийсетина ченгета, това са хиляди човекочаса. Няма да успееш да сринеш обвинението с игрички на частен детектив.
— Какво толкова се опъваш, Блаки? Трябва просто да ми дадеш адреса на Морисън. Нищо повече не искам.
Блаки се изправи и се наведе над нея.
— Добре, ще видя какво може да се направи.
— Става.
Блаки слезе на следващата спирка, близо до гара „Ватерло“. Сам се облегна и продължи към „Трафалгар“, където я чакаше Макинли. Нужно й беше малко време за размисъл.
