Дъг Симсън измъкна „Телеграф“ от купчината и го разлисти.
— Тук си на четвърта страница, шефе.
— Охо — обади се детектив Колин Дъган, чешейки се по дебелия врат. — Това няма да ти хареса, шефе.
Уелч вдигна поглед от заглавната страница на „Мейл“.
Дъган му подаде „Мирър“.
— Сбъркали са ти името.
— Какво са направили?
Уелч грабна вестника и зачете трескаво.
— Писали са те Уелш1, като прост овчар.
— Мамка им, как са могли да ми объркат името?
Симсън се разхили, но забеляза, че шефът му не се шегува, и бързо млъкна.
— Не виждам кое е смешно, Симсън. Твоето име дори не е загатнато.
Уелч хвърли вестника върху бюрото си, но той бутна кафето му и горещата кафява течност се разплиска навсякъде. Уелч изруга и го попи с „Мейл“.
— Върви по дяволите, Тери Грийн — изръмжа.
Хвърли мокрите вестници в кошчето. След това се изправи и изрева с цяло гърло на десетината детективи в оперативната зала:
— Моля за внимание. Това, че съм тикнал Тери Грийн зад решетките, не значи, че сме разтурили организацията му. Някой ще поеме ролята на кръстника и ние трябва да разберем кой. Знаете кои са съмишлениците му, искам да ги поставим под внимателно наблюдение, да разклатим няколко клетки, да си поискаме някои услуги. Да не намаляваме натиска.
Подчинените му закимаха, но Уелч не забеляза особен ентусиазъм.
— Освен ако не си намерите по-добро занимание — добави той. — И не забравяйте, че днес аз подписвам заявките за разходи.
Детективите започнаха да набират телефонни номера и да тракат по компютърни клавиатури, за да симулират дейност. Уелч се захили самодоволно и отново се зае с вестниците. Поне в „Мейл“ бяха изписали името му правилно.
* * *
Сам откри Дейвид Джаксън на тъчлинията да вика по двайсет запъхтени играчи в анцузи; в хладното утро от устата им излизаше пара.
— Виждам, че пак добре си закусил, Джако — пошегува се тя. — Мислех, че викането е работа за треньора, а президентът само прибира парите.
Джако искрено се изненада от посещението й и я целуна горещо по двете бузи.
— Саманта, любов моя. Радвам се да те видя. — Усмивката му изведнъж се стопи. — Толкова съжалявам за Тери. Много жалко.
— Благодаря, Джако.
— Ако имаш нужда от помощ, Саманта, само ми кажи. Каквото и да е.
— Точно за това съм тук. Ще ми отделиш ли няколко минути?
— Разбира се. Нека се оправя с момчетата. — Той събра длани на фуния пред устата си и изрева към футболистите: — Още три обиколки. Ако оня задник, треньорът ви, още не се е появил, започвате разгряващия мач.
