Пружините отгоре изстенаха и лицето на Хойл се появи отстрани на леглото:
— Как е, Тел?
— Бомба, Чарли.
— Малко трева?
— Не, благодаря. Може би по-късно.
— Нещо ако ти се прииска, само кажи.
— Благодаря, Чарли. Непременно.
Хойл се прибра на койката си и скоро захърка гръмогласно. Тери се усмихна. Лежеше с ръце зад тила върху тънката възглавница. Чаршафите бяха износени и мръсни. Явно Ригс правеше всичко възможно, за да му създаде ядове, но Тери щеше да издържи. Ако всичко върви по план, нямаше да лежи дълго тук.
* * *
Франк Уелч остави купчина вестници на бюрото и седна. Отвори кроасана си, отхапа едно парче и зачете „Дейли мейл“. Бе дал на главния коментатор извънредно интервю по случая „Грийн“ и журналистът не го беше посрамил.
На една от вътрешните страници имаше снимка на Сам с вдигната глава. Изглеждаше някак си нахално, сякаш знаеше, че така ще гледа от страниците на вестника, и не й пукаше. Носеше тъмнозелен костюм и златно кръстче на врата. Уелч се усмихна при вида на това украшение. Добре го беше избрала. Носеше го и в съда, макар че никога не се появяваше с един и същ тоалет. Каквото и да обличаше, винаги оставяше деколтето си отворено, за да се вижда кръстчето и съвсем малко от гърдите й. Полите й винаги стигаха до малко над коляното и откриваха добра гледка към изящните й крака. Носеше достатъчно свободно облекло, за да заинтересува мъжката половина от съдебните заседатели, но и достатъчно консервативно, за да не скандализира женската. Балансът бе деликатен, но Сам Грийн се беше справила отлично.
В девическите си години бе работила като професионална певица и имаше талант на актриса. Най-доброто й представление обаче беше в съдебната зала. Окуражителни погледи към съпруга й на подсъдимата скамейка. Вдигане от време на време на кърпичка към очите й. Свирепи погледи към главния свидетел на обвинението. Леки съблазнителни усмивки към мъжете сред съдебните заседатели, когато съдията не гледа. И всекидневното пристигане в съда с гордо вдигната глава и изящна походка, презрителни погледи към фотоапаратите на журналистите. Изключително представление, но въпреки това Тери Грийн попадна зад решетките. Това бе важното.
В „Мейл“ бяха поместени и снимки на семейната къща на Грийн — модерна двуетажна постройка в покрайнините на Чизуик, с отопляем басейн и гараж за три коли. Къща, каквато Уелч дори не можеше да сънува. Можеше да си позволи най-много двустаен апартамент в Мейда Вейл, и то ако цените на наемите в Лондон спаднат и ако го повишат. В близкото бъдеще не му се отваряше никакъв шанс за собствен басейн. Нито за гараж, пък бил той и само за една кола. Уелч се усмихна. Е, поне нямаше да прекара остатъка от живота си в затвора. Може би все пак на света имаше малко справедливост.
