Джако пъхна ръце в джобовете си и поведе Сам към тунела за съблекалните.
— Джако, Тери има известни финансови проблеми.
— Че кой няма?
— Говоря за истински проблеми. Цяла сутрин преглеждам сметки, от банката вече се обадиха за ипотеката на къщата. Тези банкери надушват неблагонадежните длъжници като акули кръв.
— Мислех, че Тери се е застраховал добре.
— Да. И аз така си мислех. Неговият дял в отбора сигурно струва нещо, а?
Джако засмука въздух през зъбите си.
— Тук не можем да се мерим с големите отбори, Саманта. Парите отиват при тях.
— Вие все имате достатъчно публика, Джако. — Тя долови отчаяна нотка в собствения си глас.
— От тези негодници по трибуните вече не се печели. Най-апетитната хапка е телевизията. А кой ще плати да ни излъчва, като не можем да се вредим и в аматьорската група? Виж, не си единствената, на която банковите чиновници дишат във врата. Дължим повече от милион и половина. — Той вдигна широките си рамене. — Съжалявам, любов моя, май не очакваше да чуеш това, а?
Сам въздъхна.
— Не. Счетоводителят на Тери вече ме предупреди, че начинанията му не са много доходни, но трябваше да се уверя на място.
— Пробвай с нощните му клубове. Или с модната къща. Как се казваше онова старче, с което работеше? Лок ли?
— Да. Уоруик Лок. Ще се видя с него следобеда, след свиждането с Тери, но той не прозвуча особено оптимистично по телефона.
Джако спря и постави широките си като лопати длани върху раменете й. Погледна я съчувствено:
— Ще разпитам наоколо дали някой не иска да поеме товара от плещите ти. Но не храни излишна надежда. — Той я чукна леко по брадичката. — Всичко ще се оправи. Вие с Тери не се предавате лесно.
Тя опита да се усмихне; искаше й се да беше уверена колкото него.
Тракането от високите токчета на Сам отекна натрапчиво в залата за свиждане. Тери седеше на една маса в ъгъла. Носеше червена куртка върху затворническата си униформа и държеше ръцете си събрани отпред.
Сам дори не му даде възможност да стане, за да я посрещне:
— Егоистичен, самолюбив, нагъл гадняр. Прецака живота си, какво, по дяволите, те кара да мислиш, че можеш да провалиш и моя?
Тери се усмихна спокойно:
— Благодаря, и аз съм добре. Храната е малко гадна, но какво да правиш?
Сам поклати глава.
— Не е смешно, Тери. Насаждаш ме на пачи яйца. Да не искаш да ти правя компания в затвора?
Тери не можа да сдържи усмивката си при мисълта да лежи в една килия с жена си, но забеляза колко е разстроена и бързо си придаде сериозно изражение. Стана и постави ръка върху нейната:
