— Имаш ли представа какъв ден имах? — изсъска той.
Отиде при масата, покрита с различни бутилки, и си наля уиски. Изпи чашата на един дъх и отново я напълни, без да погледне жена си.
— Представи си, на път съм да сключа една от най-големите сделки в живота си и какво става? Скапаният „Ивнинг Стандарт“ ме изтипосва на челно място в жълтата си страница.
Той извади един намачкан вестник от джоба на сакото си и й го метна през стаята. Вестникът се разпиля във въздуха.
Лора се сви още повече върху дивана, сякаш се стараеше да потъне в земята, за да не го дразни.
— Зет на убиец, застрелял наркопласьор при спор за тъмни сделки — продължи да беснее той; по килима се разплиска уиски. — Как мислиш, че звучи на читателите? Всички ми се подиграват. Станах за посмешище. Заради проклетия ти баща.
— Съжалявам — прошепна Лора и притисна една възглавница до гърдите си.
— Съжаляваш. Ти ли съжаляваш? Какво ми помага твоето съжаление?
Лора се извърна. Знаеше, че с нищо не може да го успокои. Трябваше просто да изчака, докато гневът му се уталожи.
— Не се прави, че не ме виждаш — изкрещя Никълс и прекоси стаята към нея.
— Не се правя, че не те виждам — прошепна тя с треперещ глас.
— Погледни ме тогава.
Лора го погледна през сълзи.
— И престани да цивриш. За какво хленчиш? Твоята кариера ли е заложена на карта? Никой нищо не ти прави.
— Баща ми е в затвора! — изкрещя Лора.
— И кой е виновен за това!
— Не съм аз!
Никълс плисна чашата си в лицето й. Уискито защипа очите й, но тя не направи опит да го избърше. Остави го да се стече върху блузата й. Долната й устна затрепери и тя я прехапа достатъчно силно, за да усети вкуса на кръв.
— Доволна ли си сега? — изкрещя съпругът й. — Виждаш ли какво ме караш да върша? Виждаш ли на какво ме направи?
Лора стана и понечи да се измъкне покрай него, но той я хвана за косата и изви жестоко главата й.
— Винаги го правиш, винаги ме караш да стигам до това. Не ми стигат гадостите в службата, ами и собствената ми жена ме прави на глупак.
Лора вече не можеше да сдържи сълзите си; тялото й се разтресе в хлипове. Никълс я блъсна на земята и вдигна крак да я ритне. Тя се сви в очакване на удара. Никълс се ухили злобно:
— Сега съжаляваш, нали? Сега съжаляваш.
Извъртя се и излезе. Лора остана свита на пода с вкус на уиски и кръв в устата.
* * *
Сам почука на вратата на Триша:
— Триша?
Не последва отговор. Веднага щом се върна от училище, дъщеря й се качи в стаята си и не беше излизала оттогава. Включва и изключва телевизора си няколко пъти, после слуша музика в продължение на два часа.
