— Започваш да ми описваш все по-оптимистична картина — отбеляза горчиво тя.
Ашър завъртя тежестта за документи между дланите си.
— Тери измисли разрешение на проблема. Той започна две… сделки… малко преди да го арестуват.
Сам вдигна вежди.
— Сделки ли?
— Тери уреди една пратка канабис от Испания. Вече му е платено, трябва само да се извърши доставката.
За момент Сам помисли, че не е разбрала добре. Тя вдигна ръце, сякаш да отблъсне удар. Поклати глава:
— Какво? Какво искаш да ми кажеш?
— Тери получи парите за четири тона марихуана. Пратката пристига след три дни.
— Марихуана? Наркотици? Контрабанда на наркотици?
— Тери вложи пари и в една валутна сделка в Испания. Банкнотите трябва много скоро да бъдат пренесени в Англия.
— Валутна сделка? Фалшиви пари ли имаш предвид? Контрабанда с наркотици и фалшиви банкноти, така ли?
Ашър погледна тавана. Патерсън зяпаше през прозореца с ръце на гърба.
— И Тери очаква да му свърша мръсната работа, така ли?
— Оставя всички сделки на теб. Законни или не — отвърна Ашър. — Имаш пълен контрол над всичките му фирми, можеш да се разпореждаш с банковите му сметки. Трябва само да подпишеш няколко формуляра.
Тя ядно заби цигарата си в пепелника.
— Вие сте се побъркали.
Скочи на крака. Имаше чувството, че тялото й всеки момент ще затрепери от гняв.
— Вие му вършете работата. Престъпници.
Тя напусна демонстративно и затръшна вратата.
Патерсън се обърна към Ашър и се усмихна кисело:
— Нали ти казах, че няма да й хареса.
— Харесва, не харесва, ще се върне. Няма друг избор.
* * *
Лора Никълс седеше на дивана с подвити крака. Телевизорът работеше с изключен звук. Тя тъкмо бе изгледала третия репортаж за деня от осъждането на баща й. От първото предаване в ранния следобед нямаше много нови неща. Бизнесменът от Северен Лондон Терънс Грийн — осъден на доживотен затвор за убийството на дребния наркопласьор Престън Сноу. В момента се водело разследване по подозрения в контрабанда на наркотици. Излъчиха кадри на Сам, преследвана от глутница журналисти, от бягството й с джипа на Джейми и как крещящият Люк Сноу хвърля бутилка по отминаващата кола. Показаха и снимка на баща й, младолик, сресан грижливо, с блестящи очи и усмивка, сякаш е видял нещо смешно. След това дадоха снимка на майка й, правена преди не по-малко от двайсет и пет години, как пее на сцената, заобиколена от танцьорки с дълги крака.
Външната врата се отвори и се затръшна и Лора се сепна. Джонатан Никълс влезе в хола и хвърли куфарчето си на едно кресло.
