Артур не каза нищо. Той проследи с очи как баща му отиде до масата и сложи книжата си заедно с няколко дребни пакета. Барас започна да нарежда нещата си по масата и продължи:
— Ти знаеш, разбира се, че войната още продължава. Моето становище не се е променило. Ти знаеш, че аз не искам безделници вкъщи.
Артур каза с глух глас:
— Аз не съм ходил да безделнича. Бях в затвора.
Барас изкрещя и се залови да размества напред-назад нещата по масата.
— Ти сам пожела да отидеш там, нали? И ако не промениш становището си, подлежиш на нова присъда. Разбираш го това, нали?
Артур отговори:
— Много неща разбрах аз. Затворът е добро място за разбиране на живота.
Барас започна да крачи насам-натам из стаята.
— Имам среща за следобед — отсече той. — Имам две заседания довечера. Днешният ми ден е извънредно зает. Аз действително нямам време за губене с теб, извънредно много съм зает.
— Зает си с печелене на войната, нали, татко? Това ли искаш да кажеш?
— Най-сетне, не съм в затвора! — изкряска Барас.
— Недей да си толкова уверен. — Думите на Артур бяха изказани със задъхване. — Струва ми се, че може скоро да отидеш там. Аз не желая вече да лежа заради тебе в затвора.
Барас прекъсна бързото си крачене. Устата му зина и остана отворена.
— Това пък какво е? — викна той с най-голямо изумление. — Да не си полудял?
— Не — отговори Артур разпалено. — Не съм, но трябваше да полудея.
— Какво?… — каза бащата с пламнало лице.
— Слушай, тате — каза Артур разпалено. — Аз знам вече всичко по катастрофата. Роберт Фенуик написал едно писмо, преди да умре. Писмото сега е в мене. Аз зная, че ти си виновен за нещастието.
Барас се сепна. Внезапен страх го обзе. За пръв път в очите му се съзря чувство на вина.
— Лъжа е. Аз го отричам абсолютно.
— Ти може да го отричаш, обаче аз намерих плановете на стария „Нептун“.
Лицето на Барас се зачерви цялото от нахлулата в него кръв; жилите на врата му се издуха. Той се олюля за един миг и се облегна на масата сред хола. От устата му се чу само:
— Ти си луд. Ти си изгубил ума си. Не желая да те слушам.
— Трябваше да унищожиш плана, тате.
Барас изведнъж изгуби самообладание и изкрещя:
— Какво знаеш ти за плана? Защо да е трябвало да унищожа каквото и да е? Аз не съм престъпник. Аз действах за добро. Не желая да ме тревожат сега с тая работа. Всичко вече е свършено. Война се води. Имам среща в два часа… събрание. — Барас се хвана за перилата задъхан, със смутено, зачервено лице и се опита да избута Артур встрани.
