— Не ти вярвам нито думичка — каза тя задъхана. — И те мразя за постъпката ти… почти колкото мразя и самата себе си! — Тя обърна гръб и излезе бързо от хола.
* * *
Въпреки всичко Джо дойде на следната сутрин, към единадесет часа, защото бе обещал да заведе Стенли във фабриката. Лаура я нямаше вкъщи, но Стенли беше станал и седеше облечен, готов, на края на един стол в хола. Двамата мъже се качиха в автомобила и отидоха мълчаливо във фабриката, направо в леярното отделение. Джо бе нагласил всичко от по-рано. Бяха окачили всички национални знамена. Бяха опнали и едно голямо платно с надпис „Добре дошъл!“ — Джо го беше намерил в един стар шкаф. Когато Стенли влезе във фабриката заедно с Джо, всички работници спряха работа и посрещнаха своя господар със силно ура.
Във фабриката работеха сега много жени. Джо ги намираше за много по-евтини и по-бързи в работата. Тия жени сега викаха ура с всички сили. Стенли гледаше, като че ли не знаеше какво да прави пред тия жени, като че ли не е от тоя свят. Джо тихо му подсказа:
— Кажете нещо, Стенли, кажете каквото обичате. — И той направи знак с ръка на работниците да млъкнат.
Мистър Стенли се обърна към жените и каза:
— Аз бях заровен от един снаряд. После бях в болницата.
Последва ново ура и под прикритието на шума, Джо бързо прошепна:
— Кажете, че се радвате, че производството се увеличава и че се надявате да продължат работата си със същото усърдие.
Мистър Стенли повтори със силен глас:
— Радвам се, че производството се е увеличило и се надявам, че ще продължите да работите със същото усърдие.
Настъпи мълчание, после жените изпяха — много трогателно, защото жени пееха — химна на краля. Беше много трогателно, в очите на Джо се появиха сълзи.
Джо и Стенли тръгнаха по коридора, към канцеларията, но не можаха да отидат твърде далеч. Към средата на коридора се виждаше изправен един огромен снаряд. Снарядът не беше изработен от Джо, макар той да имаше много силно желание да работи такива снаряди. Снарядът беше подарен на Джо от Джон Рътли, стария Рътли от Яроу, който заседаваше заедно с Джо в комитета за мунициите. Рътли имаше огромни заводи и произвеждаше огромни снаряди, а Джо се гордееше извънредно много с тоя 42.5 см. снаряд, защото му напомняше за твърде много неща, едно от които — съвсем не най-маловажното — че Джон Рътли е, тъй да се каже, приятел на Джо.
Тоя именно снаряд спря Стенли. Той се загледа в грамадния лъскав снаряд с тъпи изумени очи.
