— Да плетеш?
Лаура направи едно болезнено движение, като да се намеси. Обаче мистър Стенли продължи да разправя. Той изглеждаше по-щастлив, когато обясняваше:
— Плетенето помага на мозъка ми. В болницата ме научиха да плета, след като ме зарови снарядът.
Джо бързо отмести очите си от лицето на Стенли. Тогава Стенли почти се разплака.
— Не мога — започна той да хленчи. — Не мога…
Лаура се намеси с глух глас и се наведе напред.
— Какво има, мили?
Лицето на Стенли започна да трепери под неговата скована маска.
— Не мога да сложа похлупака на кутията с горчица. — Той се опитваше да намести похлупака на горчицата, но не можеше. Стенли започна цял да се тресе, защото не можеше да похлупи кутията с горчица.
Джо скочи.
— Дайте на мене — каза той. — Дайте аз да я похлупя.
Той измести лъжичката тъй, че похлупакът да може да се намести, после взе своята кърпа и избърса накапаното по бедрата на Стенли и си седна мястото.
Лаура като че ли не можеше повече да търпи и изведнъж стана. С разтреперан глас тя се извини и се оттегли.
Джо отведе Стенли горе да си легне. Когато слезе долу в хола, Лаура го чакаше до стълбите, със зачервени, подпухнали очи. Тя застана пред него, изгледа го решително и захапа долната си устна; едно добре известно движение на Джо.
— Искам само едно нещо да ти кажа. — Лаура говореше с мъка, гърдите й се спускаха и се повдигаха бързо. — Моля те да не идваш вече в тая къща.
— Не говори така, Лаура — запротестира той кротко.
— Ти имаш такива неприятности със Стан, че имаш нужда от помощ, помощ, която аз мога да ти оказвам.
— Ти помощ ли го наричаш!
— Защо не? — опита се да спори с нея с утешителни думи. — Няма човек, по-отчаян от мене, няма в цял свят по-загрижен човек от мен за този нещастник. Ние трябва да говорим с него по работа. — Той поклати глава. — Със Стенли е свършено, колкото се отнася до фронта, но аз мисля за фабриката…
— Да, мислиш!… — каза тя злобно.
— Имам всичкото желание да мисля. — Той разпери ръце с вид на оскърбен човек. — Ох, дявол да го вземе, Лаура, имай малко доверие в мене. Аз искам да помогна и на двама ви. Аз искам да заведа Стенли във фабриката, да го заинтересувам пак към работата, да му помагам, доколкото мога.
— Ако не те познавах, бих могла да ти повярвам.
— Но аз действително го желая. Най-сетне ние трябва да си помагаме двамата в това нещастие. Вярвай в Бога, Лаура, ще направя всичко по силите си.
Последва мълчание. Лаура впи подутите си очи в лицето на Джо. Дишането й стана по-ускорено, мъчително.
