— Вярвам, Артур — каза бащата изведнъж, след кратко мълчание, — днес да имаме интересни новини.
— Тъй ли, татко?
— В преговори сме за един договор. Един великолепен договор, мога да кажа, с фирмата „П. В. & Сие“.
— Тъй ли, татко?
Барас отново кимна.
— Искат да им доставим въглища за кокс. Ако дадат цена, колкото им искам, ще започнем работа още идната седмица. Ще започнем да копаем в Дайк, в Скъпър Флятс.
— Кога ще имаш отговор, татко?
— Тая сутрин — отвърна Барас. — Бъди готов точно за девет часа, моля. Не обичам да чакам.
Артур се залови усърдно със своето яйце, доволен от току-що узнатата новина. Но изведнъж една мисъл го смути. Той си спомни нещо… Нещо много тревожно. Скъпър Флятс. Той искаше да запита… страшно много искаше да зададе един въпрос. Но не смееше, не биваше.
Най-сетне Барас привърши вестника си. Той не го захвърли настрана, а го сгъна внимателно със своите бели, хубави, запазени ръце; неговите пръсти огладиха гънките на вестника. Сетне той го подаде на леля Кари, без да каже нито дума.
Бащата излезе от стаята, последван от Артур, и след пет минути и двамата бяха в кабриолета, на път за мината. Артур се мъчеше да събере сили да го заговори, но не каза нищо. Голяма борба ставаше в душата му. Тогава, за негово най-голямо облекчение, бащата спокойно подхвана същия този най-тревожен за Артур въпрос.
— Имахме малко неприятности преди няколко години за Скъпър Флятс. Спомняш ли си?
— Да, татко, спомням си.
— Нещастна работа! Аз не я желаех. Кой желае неприятности? Но тази неприятност ми бе наложена. Загубих от нея страшно много пари. Животът е тежък понякога, Артур. Трябва човек да пази своето положение срещу обстоятелствата. — След малко той каза: — Но този път няма да имаме никакви неприятности.
— Не вярваш ли да има, татко?
— Сигурен съм. Работниците тогава получиха един урок и те няма да бързат да го повторят.
Кабриолетът зави по Каупен стрийт, влезе в двора на мината, отиде право пред канцеларията. Армстронг стоеше отвън, очевидно очакваше господаря. Той се затича, щом Барас влезе в двора.
— Една телеграма за вас, мистър Барас. — И след миг, сигурно запознат с целта на телеграмата, той добави: — Сметнах, че е по-добре да почакам.
Барас пое червената бланка от масата и я отвори без да бърза.
— Да — каза той спокойно. — Добре е. Приемат нашата цена.
— Тогава, значи, ще започнем във Флятс в понеделник? — каза Армстронг.
Барас кимна.
Изведнъж телефонът иззвъня. Почти с чувство на облекчение Армстронг отиде до телефона и вдигна слушалката.
