Дейвид кимна, без да каже нищо. Сред тая компания никакъв друг отговор не би могъл да бъде по-убедителен.
Последва кратко мълчание. Нъджент тихо запита нещо Дъджън и той, с уста пълна с картофи, издаде някакъв силен гърлен звук; сетне Нъджент погледна към Бебингтън и получи и от него едно леко, непринудено кимване. Тогава Нъджент се обърна към Дейвид.
— Слушай, Дейвид — каза той важно. — Комитетът реши да слее три местни района тука и да създаде една съвършено нова област. В Главната квартира ще бъде новия институт в Еджли. Искаме да имаме един нов организационен секретар, който да не бъде само областен касиер, а и секретар на Сдружението на северните рудокопачи. Затова те поканихме тука на среща, да ти предложим тоя пост.
Дейвид изгледа Нъджент съвършено слисан, поразен от предложението и се изчерви силно.
— Но, Хедън… — Той се извърна изведнъж и погледна към Хедън, пред когото очевидно бяха предпочели него, и очите му се замъглиха.
— Хедън даде много добра препоръка за тебе — каза Нъджент тихо.
Очите на Хедън се срещнаха бегло с очите на Дейвид.
В неговия поглед се четеше душата на един обиден, но смел човек; след това Хедън издаде смело брадата си напред.
— Аз не съм съгласен да поемам тоя пост нито за пари, нито за слава. Те искат млад човек, не чу ли? Аз съм пуснал корени в Ръд стрийт и няма за нищо на света да я напусна. — Той сложи ръката си върху рамото на Дейвид.
Бебингтън погледна часовника си, изморен от тая сантименталност.
— Влакът тръгва в три — каза той.
Всички станаха и влязоха през страничната врата на гарата.
Край влака ги чакаше един фоторепортер. Щом го съгледа, Джим Дъджън сложи очилата си и загледа важно-важно. Той обичаше донемайкъде да се фотографира.
— Работата се засилва — каза той на Дейвид. — Втори път днес как ме хващат.
Като ги чу, Бебингтън се усмихна хладно и внимателно излезе по-напред от тях.
— Няма нищо чудно — каза той, — като имате предвид, че и двата пъти аз наредих тая работа.
Следващият случай за Дейвид да се издигне още по-нагоре дойде по-скоро, отколкото смееше и да се надява. Без никакво предупреждение, Нъджент дойде една вечер в новото му бюро, тъкмо когато се готвеше да се прибере у дома.
Двамата приятели разговаряха около половин час по работите на федерацията, Дейвид сложи встрани книжата, проучвани от тях дотогава, а в това време Нъджент запали една цигара, хвана я с боядисаните си от тютюневия пушек пръсти и зачука върху табакерата си. Лицето му изведнъж стана твърде важно.
