Нъджент се обърна към Дейвид.
— Ти си ги раздрусал доста в Слискейл, както дочувам.
— Не знам такова нещо — отвърна Дейвид с усмивка.
— Не му вярвайте — намеси се изведнъж Хедън. — Не четохте ли вестниците? Той току-що прокара една наредба за наемните отношения, най-добрата в целия окръг. Стана причина да се открие един майчин дом; накара ги да раздават безплатно мляко на бедните деца. Там винаги си е имало рушветчии; местното самоуправление беше само една гавра. Но сега, като им седна един честен човек на главата на тия спекуланти, накара ги да треперят със страх божий в сърцето и да се записват в библейските дружества. — Щом свърши речта си, Хедън надигна чашата немилостиво.
Последва мълчание. Нъджент имаше доволен вид. Дъджън поля котлета си с бира и каза ухилено:
— Хубаво ще бъде да можем тъй да направим и с нашите приятели, Хари. Тогава ще можем да си оправим набързо сметките с Дъкам.
Когато споменаха за неотдавнашния законен проект, Дейвид се наведе през масата с жив интерес.
— Има ли вероятност скоро да мине национализацията?
Бебингтън и Нъджент размениха бързо поглед, а Дъджън прикри своята усмивка зад дебелите си очила. Той удари важно с пръст по масата и каза:
— Вие знаете какво предложи сър Джон Санки. Всички каменовъглени периметри и предприятия да бъдат откупени от държавата. Вие знаете какво каза Лойд Джордж в камарата на общините на 18 август: приятелството възприема политиката държавата да откупи всички каменовъглени залежи, върху които докладите на правителствената комисия са единодушни. Е! Какво повече искате? Не виждате ли, че е вече кажи го свършено! — И Джим Дъджън взе да се смее с видимо задоволство.
— Виждам — каза Дейвид тихо.
— Много смешно беше в комисията — засмя се Дъджън още по-весело. — Трябваше да го чуете Боб Смили как се разправяше с Нортъмбърландския херцог, и Франк как си правеше смях с маркиза Бют по произхода на техните права и имоти. Всичките им права произхождат от подписа на едно десетгодишно момче, Едуард VI. О, смяхме се до пукване.
— На мен не ми се вижда много смешно — каза Дейвид с огорчение. — Правителството се задължи пред комисията. Цялата работа ми се вижда едно голямо мошеничество.
— Точно тъй им каза и Хари в камарата на общините. Но, бога ми, няма никакво значение. Ей, келнер, донеси ми още един котлет.
Докато Дъджън приказваше, Нъджент разпитваше Дейвид:
— Ти все още ли си тъй разпален на тая тема за национализацията? — запита той.
