— Ти знаеш, Дейвид, че Крис Стейпълтън беше болен — каза той най-после. — Да, болестта му се влоши, излезе по-лоша, горкия, отколкото предполагахме. Направи си операция миналата седмица в болницата на Франкмасоните, вътрешна болест… разбираш какво значи това, нали? Видях го вчера. Изгубил вече съзнание, бързо отпада. — Нъджент се загледа в зеления край на цигарата си. Настъпи продължително мълчание, сетне той добави: — Ще има нови избори в Слискейл идния месец.
В гърдите на Дейвид избухна бясно вълнение и пламна в очите му както внезапен страх. Последва ново мълчание.
Нъджент го погледна през масата и кимна.
— Да, Дейвид — каза той. — Говорих с местния комитет. Без съмнение, ти ще бъдеш избран за кандидат по обикновения ред.
* * *
На следния понеделник, в седем часа вечерта, Дейвид излезе от гарата на Слискейл и насмалко да се сблъска с Рамедж, тръгнал към вестникарската будка да си купи вестник.
Рамедж се закова на място и Дейвид позна по лицето му, че се е научил. Предния ден Стейпълтън бе починал в болницата, в тазсутрешния „Тайнкасъл хералд“ беше излязло едно многозначително антрефиле.
— Е, е — каза Рамедж ухилен и се престори на много развеселен от новината. — Значи ще се опитаме да скочим в парламента, както чувам.
Дейвид отвърна с една колкото се може по-съкрушителна любезност.
— Вярно е, мистър Рамедж!
— Аха! Ами смяташ ли да се намърдаш в парламента.
— Да, надявам се — съгласи се Дейвид и просто го подлуди със своето спокойствие.
— Само ако не мога аз да ти попреча. Не, бога ми, ако аз мога да ти попреча, ще ти приседне. Ние не искаме такива запалени подстрекатели да представляват нашата околия.
— Вие, естествено, ще подкрепите своя кандидат — отговори Дейвид меко.
— Разбира се, можеш да се закълнеш в главата си — избухна Рамедж. — Ще те удавим в урните, ще те унищожим, ще те направим за чудо и за смях на целия Тайнкасъл. — Той се задуши от ярост, потърси някои по-страшни закани, но като не можа да намери, издаде най-сетне с гърлото си някакъв неразбираем рев и закрачи към будката.
Дейвид тръгна замислен по Фрийхолд стрийт. Той знаеше, че Рамедж не се ползва с всеобщо уважение. Все пак, даваше си сметка срещу какви спънки ще има да се бори. Избирателната околия Слискейл открай време си беше крепост на лейбъристите, обаче неин представител през последните четири години беше Стейпълтън, доста стар човек, доста изтощен от страшната болест рак на стомаха.
При последните избори, които доведоха правителството на Болдуин на власт, Слискейл беше се разколебал до известна степен и Лорънс Роско, консервативен кандидат, бе успял да намали мнозинството на Стейпълтън на 1 200 гласа. Роско сигурно пак ще се кандидатира и е опасен противник.
