Нужна му е смелост. Не искам страхливец или някой суеверен, нито пък прекомерно религиозен. Вие такъв ли сте, капитане?
- Не - отвърна Марш. - Никога не ми е пукало за ония, дето само размахват библии, нито пък на тях за мен.
Йорк се усмихна.
- Прагматик сте. Трябва ми прагматик. Някой, който ще се съсредоточи над собствените си задължения и няма да ми задава прекалено много въпроси. Държа на личното си пространство и ако понякога действията ми изглеждат странни, своеволни или капризни, не бих искал някой да ги оспорва. Разбирате ли тези изисквания?
Марш приглади брадата си.
- Ако кажа, че ги разбирам?
- Ставаме съдружници - каза Йорк. - Оставете адвокатите и чиновниците да се погрижат за вашата линия, а вие елате да пътувате с мен по реката. Аз ще бъда капитан, а вие ще носите званието кормчия, помощник-капитан, втори капитан или каквото си изберете. Управлението на кораба ще бъде изцяло ваше задължение. Заповедите ми няма да са чести, но дам ли някоя от тях, ще се погрижите да бъде изпълнена безропотно. Имам приятели, които ще пътуват с нас безплатно. Може би ще им определя длъжности на борда, стига да счета, че са подходящи за нещо такова. Няма да оспорвате и тези мои решения. По пътя мога да кача на парахода и други мои приятели. Ще ги посрещате. Стига да се съгласите на тези условия, капитан Марш, заедно ще забогатеем, както си пътуваме по вашата река, потънали в разкош и обладани от безметежност.
Абнър Марш се разсмя.
- Е, що не, но това ней мойта река, господин Йорк, и ако си мислите, че ще тънете в разкош на стария „Илай Рейнолдс“, ще останете ужасно разочарован, като се качите на борда. Той си е скърцащо старо корито с доста скромни каюти и обикновено се пълни с чужденци, които пътуват от едно сиротно място към друго. От две години не съм се качвал на него. Старият капитан Йегър го управлява. Последния път, когато бях на борда, вонеше ужасно. Ако искате разкош, трябва да купите „Еклипс“ или „Джон Симъндс“.
Джошуа Йорк отпи от виното с усмивка.
- Нямам предвид „Илай Рейнолдс“, капитан Марш.
- Нямам друг кораб.
Йорк остави чашата.
- Елате - каза той. - Нека се преместим. Можем да продължим разговора в стаята ми.
Марш възнегодува - „Домът на плантатора“ предлагаше отлични десерти, които не искаше да пропуска. Йорк обаче настоя.
Беше наел просторен, добре обзаведен апартамент - най-добрия в хотела. Обикновено беше запазен за богати плантатори от Ню Орлиънс.
- Седнете - каза властно Йорк и посочи на Марш голям, удобен стол в дневната.
