Капитанът го послуша, а той отиде до една от другите стаи и след малко се върна с малко
сандъче, обковано в желязо. След това седна с него на масата и го отключи.
- Елате - каза той, но Марш вече беше застанал зад него. Йорк повдигна капака.
- Злато - промълви капитанът.
Той протегна ръка и докосна монетите, които започнаха да се изплъзват между пръстите му. Усещаше допира на мекия жълт метал, блясъка, звънтежа му. Поднесе една от монетите към устата си и я захапа.
- Съвсем истинско - каза той и се изплю, а след това хвърли монетата обратно в ковчежето.
- Десет хиляди долара в златни монети по двадесет - поясни Йорк. - Имам още две такива сандъчета, а също кредитни писма>13 от банки в Лондон, Филаделфия и Рим за много по-значителни суми. Приемете предложението ми, капитан Марш, и ще имате втори кораб, доста по-впечатляващ от „Илай Рейнолдс“. Или може би е по-точно, ако кажа, че ние ще имаме втори кораб.
Йорк се усмихна.
По-рано Абнър Марш бе възнамерявал да отхвърли предложението на Йорк. Парите наистина му трябваха, но беше мнителен човек, който изобщо не харесваше тайни, а събеседникът му искаше от него да му окаже твърде голямо доверие. Офертата звучеше прекалено добре. Капитанът не се съмняваше, че някъде има уловка, която не би могъл да избегне, ако приеме. Сега обаче, когато се взираше в богатството на Йорк, решителността му отслабваше.
- Нов кораб, значи? - промълви той.
- Да - отвърна Йорк. - А това е доста по-голяма сума от онази, която бях готов да платя за половината дялове от параходната ви линия.
- Колко... - подхвана Марш Устните му бяха сухи и той прокара по тях нервно език. - Колко сте готов да платите за тоя нов параход, господин Йорк?
- Колко са необходими? - попита тихо събеседникът му
Марш напълни шепата си с монети и ги остави да изпаднат между пръстите му обратно в ковчежето. Мислеше си за блясъка им, но когато продума, рече:
- Не бива да носите толкова много пари с вас, Йорк. Има главорези, които биха ви убили дори само за една от тези монети.
- Зная как да се пазя, капитане - каза господинът.
Марш погледна в очите му и почувства студ. Изпита съжаление към всеки престъпник, който би посмял да открадне от Джошуа Йорк.
- Ще се поразходите ли с мен на пристана?
- Не ми отговорихте, капитане.
- Ще ви кажа. Елате първо. Искам да видите нещо.
- Добре - отвърна Йорк.
Той затвори ковчежето и жълтият блясък секна. Изведнъж стаята стана отново мрачна и тясна.
Нощният въздух беше хладен и влажен. Стъпките на двамата мъже ехтяха, докато се разхождаха по мрачните и пусти улички. Йорк крачеше пъргаво и елегантно, а Марш - тежко, но с достойнство. Джентълменът носеше широко лоцманско палто, скроено като наметало, и висока, стара шапка от боброва кожа, която на лунната светлина хвърляше издължени сенки. Марш се взираше в мрачните алеи между унилите тухлени складове и се стараеше да придаде на лицето си достатъчно свирепо изражение, за да стопи смелостта на главорезите, които може би се спотайваха в мрака. Пристанът бе обграден от параходи. Поне четиридесет бяха привързани към местата за акостиране или към подвижни пристани
