Храната пристигна, преди Йорк да отвърне. Пилетата бяха препечени точно както капитанът харесваше. Той си отряза една кълка и лакомо започна да похапва. Пред събеседника му беше сервирано дебело парче телешко, алангле, плувнало в кръв и собствен сос. Марш наблюдаваше работата на събеседника си върху него, пъргава и ловка. Ножът минаваше през месото, сякаш беше масло, не беше нужно Йорк нито да използва зъбците му, нито да натиска, за разлика от капитана, който често трябваше да прибягва до това. Държеше вилицата като истински джентълмен. Сила и грациозност - притежаваше и двете в издължените си бледи длани, а Марш му се възхищаваше. Зачуди се как изобщо ги е оприличил на женствени. Бяха светли, но силни, здрави като белите клавиши на големия роял в салона на „Еклипс“
- Е? - напомни му капитанът. - Не ми отговорихте.
Джошуа Йорк спря за секунда и накрая продума:
- Бяхте честен с мен, капитан Марш. Няма да се отплатя за добросъвестността ви с лъжи, както възнамерявах да направя, но няма и да ви обременя с цялата истина. Има неща, които ще запазя в тайна. Не е нужно да ги знаете. Нека изложа изискванията си и да видим дали ще стигнем до споразумение. Ако ли не, ще се разделим приятелски.
Марш си отряза бяло месо от второто пиле.
- Давайте - каза той. - Тук съм си.
Йорк остави ножа и вилицата и опря пръстите на едната си ръка в тези на другата.
- Имам някои свои съображения, поради които настоявам да притежавам параход. Трябва да пропътувам цялата река без неудобства и безпокойство, не като пътник, а като капитан. Имам си блян, цел. Търся другари, съмишленици, но имам врагове, много врагове. Подробностите не ви интересуват. Ако настоявате да ги научите, ще чуете само лъжи. Не ме притискайте. - За миг погледът му стана заплашителен, но това бързо отмина. Йорк се усмихна. - Единственото, което трябва да знаете, е, че ми трябва параход, който да притежавам и управлявам, капитане. Сам виждате, че не съм моряк. Не знам нищо за параходите и Мисисипи, освен написаното в няколко книги и наученото през тия вече няколко седмици, които прекарвам в Сейнт Луис. Нуждая се от съдружник, който е запознат с реката и хората, които прекарват живота си в плаване. Някой, който да ръководи всекидневните задачи на кораба, за да преследвам свободно собствените си цели. Този съдружник трябва да притежава и други качества. Трябва да пази тайна, понеже не искам привичките ми - признавам, че понякога са доста чудновати - да станат обект на разговори по кейовете. Важно е да заслужи доверие - на него ще предоставя цялото ръководство.
