- Не съм хазартен тип, господин Йорк. Нищо не беше застраховано. Хазарт си е това, освен ако не зала’аш срещу се’е си. К’вото съм изкарал, съм го вложил в параходи.
Йорк кимна.
- Би трябвало да ви е останал един кораб.
- Така е - съгласи се Марш, довърши супата и поиска следващото. - „Илай Рейнолдс“ - малък колесен параход>10. Сто и петдесет тона>11. Използвах го в Илинойс, щото не тегли много. Зимува в Пеория. Така се отърва от леда. Само с това останах, уважаеми. Проблемът е, че „Илай Рейнолдс“ не струва кой знае к’во. Беше двадесет и пет хиляди долара нов, и то през петдесета.
- Само седем години - каза Йорк. - Това не е много.
Марш поклати глава.
- За параход седем години е дълга работа - заяви той. - По’ечето изкарват най-много четири-пет. Реката ги изяжда. „Илай Рейнолдс“ беше добре направен, но не му остава много.
Капитанът се захвана със стридите. Загребваше ги с черупката и ги поглъщаше цели, а след това поливаше всяка с голяма глътка вино.
- Озадачавате ме, господин Йорк - продължи той, щом преполови ястието. - Искате да купите половината дялове от моята линия, а тя се състои само от един малък стар кораб. В писмото си сочите сума. Доста голяма сума. „Река Треска“ вероятно е струвала толкова с всичките си шест парахода, но сега не е така. - Капитанът погълна още една стрида и продължи. - Няма да си върнете вложението през следващите десет години, не и с „Рейнолдс“. Не може да пренесе достатъчно товар или пътници.
Марш изтри устни със салфетката си и погледна към Йорк. Храната му беше върнала силите. Отново се чувстваше на себе си - господар на положението. Погледът на събеседника му беше силен, но не и страшен.
- Трябват ви парите ми, капитане - каза господинът. - Защо ми разказвате всичко това? Не се ли боите, че ще си потърся друг партньор?
- Не работя така - отвърна Марш. - Тридесет години плавам по реката, Йорк. Почнах със сал надолу до Ню Орлиънс, когато бях дете, работил съм на плоскодънни лодки и шлепове още преди да се хвана с параходите. Бях кормчия, помощник-капитан, харпунджия, дори черен сметководител>12 . Всичко съм бил в бранша. Всичко, но не и мошеник.
- Вие сте честен човек - каза Йорк с достатъчно твърдост в гласа, че Марш да не помисли думите му за присмех. - Признателен съм, задето счетохте за подходящо да ми кажете в какво положение се намира дружеството ви, капитане, но вече бях наясно. Предложението ми все още е в сила.
- Защо? - попита рязко Марш. - Само глупак би хвърлил пари на вятъра. Не изглеждате като такъв.
