Пръв стреля дребосъкът. Преди да пусне стрелата си, той дълго се цели, застинал неподвижен като статуя.
– Изчаква вятърът съвсем да стихне – прошепна седящият до Климент войник и го бутна с лакет в ребрата – Бранко е най-добрият, помни ми думата! Заложил съм на него една сребърна монета. Съветвам и теб да сториш същото. Няма начин да си изгубиш парите.
Най-накрая дребосъкът стреля. Тетивата му избръмча, стрелата му полетя и след миг се заби в отдалечения на повече от петдесет метра дървен прът. Попадението не бе точно в центъра, но бе приветстван с бурни викове.
– Знаех си, че ще уцели! – радостно извика войникът до Климент и облиза устни. – да видим сега какво ще направи Кубрат.
Багаинът излезе напред и всички като по команда млъкнаха. Той излъчваше сила и увереност, които нямаше как да останат незабелязани. Кубрат бавно изтегли стрелата, вдигна лъка, опъна тетивата и за миг застина напълно неподвижен. Багаинът дори не погледна целта си, но стрелата му полетя като светкавица и се заби точно в средата на дървото.
Взрив от радостни викове приветства успешното попадение, а намусеният Бранко отиде и стисна ръката на Кубрат, признавайки го за победител.
Смеейки се, войниците започнаха да се разотиват. Загледан в още треперещата стрела, Климент се наведе и вдигна един от оставените на земята лъкове.
– Трудно ли е? – попита той Корсис.
Вместо него му отговори победеният Бранко.
– Слагаш стрелата в тетивата и стреляш. Въпросът е какво ще уцелиш. Някой се хвалят, че от препускащ кон могат да ударят елен в окото. Или летящ сокол – той изгледа с насмешка Кубрат.
– Това наистина ли е възможно? – невярващо попита Климент.
Багаинът само сви рамена и продължи да се облича.
– Хвалби на самозабравили се фукльовци, които не знаят какво говорят! Но нали трябва да има вечер какво да говорят около масите! – с презрение се изплю на земята Бранко.
– Не са хвалби! – отговори Кубрат без да се обръща. – Това е изкуство, което малцина владеят.
– И ти си един от тях, така ли? – не престана да се заяжда загубилият стрелец. – Покажи ни тогава това "изкуство"? Или това са само високопарни приказки? Истината е, че трябват тренировки, тренировки и пак тренировки! А не празни думи.
– Така е – съгласи се багаинът и опъна тетивата на роговия си лък. – Но освен тренировки трябва и друго – дух!
– Хахаха – изсмя се Бранко. – Още думи. Докажи го ако можеш!
Багаинът въздъхна.
Войниците, които бяха тръгнали да се разотиват, спряха, за да чуят спора на двамата стрелци.
