Гостун отмести погледа си от Йосиф и потръпна. Ако имаше кой да оспори властта му в Плиска, това бе именно византиецът. С подмолните си интриги, властта, която му даваше постът и страхът, че който не му се подчини, ще бъде обявен за предател, Йосиф се бъркаше безцеремонно в управлението.
"Е, това може скоро да се промени. Дори още тази вечер" – помисли си боритаркана и се усмихна.
В ляво от византиеца, с иронична усмивка на уста, седеше презвитер Дориян. Гостун не знаеше защо точно бе поканил и него. Може би това, което свещеникът правеше – да дава подслон на сираци и да се опитва да ги възпитава, все пак бе трогнало боритаркана. Висок, строен, с гарваново черна коса и тънък гърбав нос, Дориян седеше изправен като струна, стиснал здраво в ръка чашата си, от която отпиваше на малки, чести глътки.
Близо до отеца, тъпчейки месо в устата си, седеше заместникът на Гостун – зеритарканът[7] Чака. Едрото му мускулесто тяло едва се побираше на стола, но Гостун бе наясно, че зад нахакания вид се крие заешко сърце, изпълнено с подлост. Макар мнозина да се страхуваха от Чака, който минаваше за скандалджия, побойник и женкар, боритарканът знаеше, че заместникът му не е чак толкова страшен. Двамата бяха мерили силите си и всеки път Гостун, който се славеше като отличен майстор на меча, бързо надделяваше.
Чака завъртя за миг изцапаното си с мазнина лице, срещна погледа на боритаркана и му се усмихна. Гостун вдигна чашата си за поздрав.
– Тъпче се като свиня!
Облечена с тежка зелена кожена мантия, поръбена със злато и сърма, съпругата на Гостун, Евдокия също гледаше Чака.
– Как може да е толкова противен?!
Боритарканът нежно стисна ръката на жена си.
– Той си е такъв, не му обръщай внимание!
Евдокия сбърчи гнусливо нос, наля си малко вино, презрително стисна устни и извърна глава.
Гостун въздъхна.
Колкото повече остаряваше, толкова повече се страхуваше за младата си и красива жена. Какво щеше да прави тя, ако с него се случеше нещо? Какво щеше да прави той, ако тя харесаше друг? Боритарканът бе виждал погледите, които мъжете хвърляха на съпругата му. Това го изпълваше с гордост, но и с притеснения.
Гостун се насили да пропъди черните мисли. Тази вечер имаше по-важна работа. А след това нищо нямаше да има значение. И никой нямаше да смее да задява жената му.
Боритарканът плесна с ръце и веднага неколцина, облечени с шарени дрехи музиканти, засвириха в дъното на залата. Полугола танцьорка излезе напред сред одобрителния шепот и ръкопляскания.
