– Мрачни времена настанаха – варнехът се огледа с подозрение – Вече не знаеш на кого да се довериш. Едно ще ти кажа, из Плиска се носи слух за нов заговор!
– Заговор? – Значи Борис не се е страхувал напразно. – Но кой участва в него?
Варнехът вдигна рамена.
– Нямам представа. Носят се откъслечни слухове и мълви, няма нищо конкретно. Но с кожата си усещам, че нещо не е наред – военният огледа отново смълчаната гора. – Хайде, трябва да тръгваме. Свикал съм съвет, в който искам да участваш. На него ще разбереш всичко.
Самуил се метна на коня си и скоро отрядът пое обратно към Плиска.
Разделиха се с "Неуморните" на Южната врата на града. Актьорите още веднъж засипаха писаря с благодарности, а Подскачащият Петър го покани да се присъедини към групата им.
– Там, на дънера в гората, проявихте истински талант, господарю. Не трябва да го оставите да бъде пропилян напразно – актьорът звучеше сериозно.
Писарят потупа по гърба новия си приятел, сбогува се с останалите, обеща им задължително да гледа някое от представленията им и последва Самуил към вътрешността на града.
Седнали зад тежка резбована маса, Пацик, варнехът Самуил и хазнатарят Драгомир приличаха повече на съдии, отколкото на съвет, в който писарят е поканен да участва. Пред залата пазеха войници, в ъглите на каменното помещение бяха поставени стражи. През вдигнатите капаци на прозорците нахлуваше слънчева светлина, но тя не бе достатъчна да прогони студа и мрака.
Настаниха Климент на неудобен твърд дървен стол с висока облегалка, без да му предлагат от виното и сушените плодове, с които тримата боили се черпеха.
Драгомир, който пристигна последен, поиска да заеме централното място, но дебелият Пацик, настанил се вече на средния стол не искаше и да чува да го отстъпва. Последва кратка свада, в която Самуил се опита да успокои двамата боили и накрая хазнатарят намусено седна в ляво от Пацик, дърпайки колкото се може по-далеч стола си от този на славянина. Залата се изпълни с недоверие и взаимна неприязън, която тримата дори не се опитваха да прикрият.
Никой не попита Климент с какви задачи князът го е пратил в Плиска, нито го осведомиха какво се случва в града, както очакваше писарят. Пацик, Самуил и Драгомир се интересуваха единствено от похода на Борис. Боилите искаха да знаят до къде е стигнал князът, колко пъти е влизал в бой, броя на повалените войници и пленени първенци, какви са настроенията в лагера му и на него самия.
