Точно така ги завари Корсис. Препускащ на чело на многоброен отряд войници, помощникът му остана като ударен от гръм, когато съзря господаря си.
Качен върху поваления ствол, заметнат със златния плащ и вдигнал фалшивия си жезъл към върховете на дърветата, писарят гръмко благодареше на Бога, че го избрал за свой глашатай.
– А ние мислехме, че сте в опасност! Ако знаехме, че се забавлявате, нямаше да уморим конете си от бързане – варнехът Самуил, нахлупил до веждите си железен шлем, изпод който се вееше бялата му коса, спря пред поваленото дърво. Закръглен и вече на възраст, той изглеждаше така, сякаш всеки момент ще падне от коня, но всъщност го направляваше с вещината на ветеран, кипял в множество битки. Малките му умни, забити в лицето като въглени очи не изпускаха нищо.
Военният скочи на земята, хвърли юздите на оръженосеца си и подаде ръка на писаря.
Смутен и зачервен като домат, че са го сварили в неловко положение, опитвайки се да свали златистото си наметало, което се оплиташе около него, Климент скочи от поваленото дърво и поздрави варнеха.
– Това са "Неуморните", странстващи артисти – посочи той мъжете зад себе си, търсейки си оправдание – Показваха ми изкуството си, докато ви чакаме.
– Виждам, виждам – усмихна се военният и прекъсна писаря
– Радвам се да те намеря жив и здрав. Как се отървахте? – попита той и съсредоточено изслуша обясненията на Климент. Накрая варнехът кимна с глава – Добре си се справил! Много се уплаших, когато Корсис нахлу в крепостта и обяви, че сте попаднали на засада. Батой не обича да оставя свидетели. Чист късмет е, че ви се е разминало само с една кесия. Мръсният разбойник става все по-нагъл и безочлив. Не се спира пред нищо и открито ми се подиграва! Няколко пъти се опитахме да го заловим с чигата Винех, но хитрецът всеки път се изплъзваше от капаните ни – военният плю ядно на земята – Поне войниците са доволни. Желаещите да бъдат охранявани стават все повече, от което се изкарват добри пари. Но трябва да благодарите на късмета си за щастливото си избавление!
Климент сви рамена.
– Батой се оказа достатъчно умен, за да разбере какво ще стане, ако посегне на княжески пратеник. Най-важното е, че всички сме добре и скоро ще мога да се заема със задачите, които ми постави князът. Какво всъщност става в Плиска? Защо Гостун и Чака са се били? Какво е това момиче с отрязана глава в кожена кутия? Има ли предположения кой може да е обрал златаря Батур? – писарят не смяташе, че е нужно да разказва на варнеха всичко, за което си бяха говорили с Батой. Тепърва му предстоеше да разбере каква точно е ролята на Самуил в тази история. И защо разбойникът всеки път му се изплъзва.
