Писарят отговаряше, без да може да разбере защо е подложен на този разпит, вместо да обсъдят убийствата и обирите, ставащи в Плиска.
Описа подробно сраженията след напускането на столицата, разказа за последната битка близо до стените на Филипополис, за избитите в реката войници, посечените пратеници и смъртта на Варда. Събеседниците му го слушаха внимателно, сурово кимаха с глави и се споглеждаха от време на време, сякаш знаят нещо, което не е известно на писаря.
– Кога ще се върне Борис? – лицето на Пацик се бе зачервило, дебелият славянин се наведе напред през масата, за да чува по-добре.
– Не може да се каже с категоричност – отвърна Климент – Князът има намерение да остане за известно време в двореца си и Сердика.
– Колко време? – не се даваше Пацик.
– Не знам. Колкото му хареса – вдигна рамене писарят, на който всичко това започваше да му омръзва. Беше му студено на краката, гърбът му се скова от неудобния стол, и не научаваше нищо, което поне малко да осветли станалото в Плиска. – Борис няма да се върне преди да разбере какво се случва в столицата му. Не беше никак доволен от вестта за смъртта на Гостун, Чака и Агоп. От това, че е загубил част от златото си, а около Плиска безчинства разбойник, който не може да бъде заловен.
Тримата боили отново бързо се спогледаха. Самуил облиза устни и скръсти ръце, но не каза нищо.
– И кого вини за всичко това? – гласът на Драгомир се изви във фалцет. – Обвинява ли князът някой за случващото се в Плиска?
Писарят изгледа троицата срещу себе си и внезапно проумя какво става. Пацик, Драгомир и Самуил ужасно се страхуваха да не ги държат отговорни за последните събития и Климент не можеше да ги вини. Главите на мнозина бяха паднали за далеч по-малки прегрешения. Страхуваха се да не би Борис да реши, че не са изпълнили както трябва задълженията си и да ги предаде на палача. Страхуваха се и от него, княжеския пратеник, който имаше неограничена власт и можеше да ги уличи във всичко, което си пожелае. Затова го бяха извикали тук и се държаха с него по този груб начин. Искаха да му покажат, че те са тези, които командват в столицата и за него няма да е добре да се бърка в делата им.
– Засега не обвинява никого – спокойно каза Климент. – Изпрати ме да разбера какво всъщност се случва. Ще ви бъда благодарен, ако ми обясните каква е ситуацията.
Тримата боили се спогледаха за пореден път, но преди някой от тях да успее да отговори, вратата се отвори с трясък и в залата връхлетя епископ Йоан.
