Писарят поклати недоверчиво глава. По-скоро разбойникът бе разбрал, че част от откраднатото злато принадлежи на княза и сега се страхуваше от последствията.
"Той със сигурност има покровители в столицата – мислеше си Климент, докато гледаше как актьорите, подпомагани от тримата му войници, отместват дървото от пътя – Няма как да действа толкова дълго и с такова самочувствие без да има някой да му пази гърба."
– Благодарим ви, господарю! – Козма Дребосъка се бе приближил до писаря без той да го усети. Дебелакът изглеждаше съвсем трезвен, по лицето му бяха избили червени петна – Ако не бяхте вие, сега всички щяхме да сме мъртви! Следващия път непременно ще си наемем охрана! Независимо колко скъпо ще ни излезе! Да пием за щастливото ни избавление! – провикна се актьорът, надигна кожения си мех и отпи голяма глътка.
– Това не е достатъчно! – извика Подскачащият Петър – Подобно чудо може да бъде ознаменувано само с представление! А вие – той посочи писаря – вие ще играете главната роля!
Въодушевлението, че са се измъкнали невредими бе толкова голямо, че никой не обърна внимание на протестите му. Актьорите отвориха сандъците си и скоро гората стана свидетел на нещо съвсем необичайно – представление между дърветата.
– Какво да изпълним? Какво да изпълним? – подскачаше между столовете им Петър и ги шибаше с тънка пръчка – Дали Видението на Исая? Или падането на Картагена и смъртта на достойния Ханибал. Не! Ще изиграем величието на Метусалам, син на Енох и неговото избиране от Бога. Защото вие, господарю, бяхте избран да ни спасите! Точно така! Бързо! Бързо! – Подскачащият започна да пляска с ръце – Дайте златната мантия и жертвения нож! Падналото дърво ще бъде олтарът, където Бог говори с Метусалам. Дребосък, ти ще си дядо Боже, знаеш какво да правиш. Аз ще съм Енох. Дългуч, ти ще бъдеш Старейшината, а Майка ще пее песните. Господарю, заметнете се с перелината и вземете тази пръчка, все едно е жезъл. Качете се на дървото. Вие ще сте Метусалам, там ще получите видение. Не се безпокойте – успокои писаря забързаният актьор – аз ще ви подавам репликите. Вие ще ги повтаряте след мен. Готови! Всички по местата!
Въпреки протестите му, наметнаха Климент с пищна, искряща като злато перелина, Подскачащият набута пръчката си в ръцете му и всички дружно помогнаха на писаря да се възкачи върху поваленото дърво. Зачервен, смутен и все пак поласкан, Климент започна да повтаря репликите, които му шепнеше Петър и скоро се увлече в играта, забравяйки колко бърза за Плиска.
