– И защо да го правя?
– Защото нямаш друг избор! Какво ще спечелиш? Едва ли ще вземеш нещо ценно от мен и спътниците ми, бедни странстващи артисти – Подскачащият Петър и колегите му се поклониха дълбоко – Няма да спечелите нищо, освен неприятности. Вече не можете да ни избиете и да се измъкнете безнаказано. Помощникът ми избяга и ако с нас се случи нещо, Борис ще знае кой е виновен за това. Ще ви преследва като бесни кучета! Ще обяви награда за главите ви и дори сегашните ви помагачи, ще ви станат врагове! Всички ще се отдръпнат от вас и колкото и да се криете или князът ще ви намери, или някой ще ви предаде. След което главите ви ще се чернеят над портите на крепостта, докато гарваните кълват очите им. Това ли искате?!
Отговор не последва.
– А ще получите и това! – писарят отвърза от колана си кожена кесия и я хвърли на пътя – Мисля, че е достатъчно!
– Този път ще ви пусна – от гората излезе висок едър мъж с черна коса и червена кожена маска на лицето. На гърба му висеше лък, двуостър меч се поклащаше на бедрото му. На ръцете си разбойникът носеше ръкавици, гривна от червен кехлибар и кожени налакътници. До него, също със скрити лица, навлекли плетени ризници, пристъпваха още двама разбойници – Аз наистина съм Батой и ще ви оставя да си отидете с мир. Но не защото ме е страх от княза или войските му. Чувал съм за теб, писарю! Казват, че като подхванеш някоя следа, не я изпускаш, докато не стигнеш до края ѝ. Е и аз имам сметки за уреждане в Плиска. В столицата стават неща, които не са ми по вкуса. Обвиняват ме за престъпления, които не съм извършил. Искам да знаеш и помни, че всяка моя дума е самата истина: Нямам нищо общо с обирите на златарите! Нищо! Ако не ми вярваш, питай архидякон Филотей. Той ще ти каже. Затова ще те пусна. Може би ти си този, който ще докаже невинността ми! Но това ще взема с удоволствие – разбойникът се наведе и вдигна кесията – Ако пак се чудите какво да правите с парите си, заповядайте насам – изсмя се Батой, поклони се театрално на Подскачащия и колегите му и заедно с другарите си се скри между дърветата.
Миг по-късно разбойниците си бяха отишли. Климент ги чу как с тихи подсвирквания се оттеглят навътре в гората и скоро от Батой и бандата му нямаше и следа.
Писарят въздъхна и изтри челото си. Не съжаляваше за загубената кесия. Тя бе нищо в сравнение с това, което можеше да се случи. По-важното бе това, което каза разбойникът. Какви сметки за разчистване в Плиска можеше да има човек като Батой? И наистина ли не бе замесен в обира?
