Хауард дойде при него, помогна му да освободи зъбите си от фенерчето и го сложи на дъното на лодката. Грегор си спомни нещо странно. Когато му даде фенерчето, госпожа Кормаки особено наблегна на това, че не пропуска вода. Отдолу дори имаше малка лепенка, на която пишеше така. Тогава си беше помислил, че е глупаво — за какво щеше да му трябва водонепропускливо фенерче? Сега знаеше.
Грегор стискаше зъби, докато Хауард проми обилно раните на ръката му, изля охлаждащ разтвор върху кожата и сложи чиста превръзка.
— Знам, че ти го казвам доста късно, но все пак гледай да не я мокриш — каза той, а в очите му имаше нещо, което напомни на Грегор за дядото на Хауард, Викус. Странно, закачливо проблясване, въпреки че останалата част от лицето му оставаше сериозна.
Грегор не можа да сдържи смеха си:
— Да, ще внимавам.
Хауард подсуши Туичтип с кърпа и я зави с одеяла. Тя беше прекалено изтощена, за да възрази, когато изля в гърлото ѝ шишенце с лекарство. Заспа почти веднага.
— Тя добре ли е? — попита го Грегор.
— Да. Трябва да я държим на топло. Изпаднала е в шок от студената вода. Но тя е боец — каза Хауард с уважение.
Бутс се приближи и пъхна в устата на Грегор една бисквита.
— Ти мокъл.
— Да — каза той, пръскайки трохи, докато говореше.
— Бутс ходи да плува? Ние ходим плуваме? — попита тя с надежда. Грегор се радваше, че тя не беше видяла нищо през борда на лодката.
— Не. Много студено е — каза Грегор. — Пробвах и е много студено, Бутс.
Бутс отхапа от втора бисквита и пъхна остатъка в устата на Грегор.
— Вчела? Ходим вчела? — Все объркваше времето. Вчера, днес, утре, по-късно, преди — всички тези думи за нея означаваха не точно сега.
— Може би като си идем вкъщи. И пак стане топло. Ще те заведа на басейна, искаш ли? — каза Грегор.
— Да-аа! — зарадва се Бутс и го потупа по гърдите. — Ти мокъл.
Грегор си облече сухи дрехи и се зави с едно одеяло. Наложи се да си свали за малко ботушите. Наистина не пускаха, но не и във водовъртеж.
Сега в лодката бяха тринайсет души. Всички бяха успели някак да си намерят място, но беше тясно.
Лукса седна до Грегор и му подаде нещо:
— Ето. Направих ти сандвич.
Той погледна надолу към безформеното подобие на сандвич с печено телешко. В предишното им пътуване я беше научил как за пръв път в живота си да направи сандвич.
— Благодаря. — Не го изяде.
— Не ни се сърди, Грегор. Марет и аз сме дали на плъховете повече жертви, отколкото можеш да си представиш. Трудно ни е да рискуваме нещо, за да спасим един от тях. Дори ако той ни е полезен! — каза Лукса.
