Грегор стъпи на борда на лодката, сложи фенерчето между зъбите си, напрегна мускули, помъчи се да забрави колко много мрази да скача от високо и скочи.
Шокът от студената вода премина за стотна от секундата и после Грегор съсредоточи цялото си внимание върху течението. Почувства се нищожно малък — клонка, обвивка от дъвка, мравка, понесени от огромната сила на водовъртежа. Усети как въжето го дръпва обратно. Държаха го.
Водата го подхвана и го запрати към тъмната, засмукваща дупка. За момент му хрумна безумната мисъл, че ще го изпуснат, но после разбра. Туичтип беше във вътрешните кръгове на водовъртежа. Завъртя се може би още един-два пъти и после изчезна.
Грегор се носеше към нея и се чудеше как да я хване. Нямаше време да разработва стратегия. Щом се приближи, направи това, което му се стори най-естествено: разтвори ръце. Блъснаха се един и друг, гърди в гърди. Обхвана с ръце врата ѝ и обви крака около тялото ѝ. Туичтип впи нокти в предницата на спасителната жилетка. Завъртяха се отново във водовъртежа. Течението ги подхвана и ги понесе надолу; не искаше да ги пусне.
„Няма да ни издърпат!”, помисли си Грегор. „Потъваме!” Стисна здраво очи в очакване водата да го погълне. Вместо това мощен тласък нагоре го преряза в ребрата и след миг двамата се люлееха свободно на въжето. Цялата тежест на Туичтип падна върху него. Ако плъхът не беше забил нокти във въжето, Грегор щеше да я изпусне.
— Не пускай! — каза задавено тя.
Грегор не можеше да освободи зъбите си от фенерчето, толкова здраво го беше захапал, успя да отвори уста достатъчно, за да каже:
— Няма.
Известно време се носеха над водата, докато излязоха извън водовъртежа. После попаднаха във вълните, плуваха и се държаха за спасителната жилетка, за да останат на повърхността, докато долноземците успяха да ги издърпат и качат в лодката. Когато усети дъното ѝ под себе си, пусна плъха.
Лежаха задъхани един до друг, кашляха и плюеха вода. За Грегор това беше по-трудно, тъй като зъбите му бяха заклещени във фенерчето. Ребрата го боляха от последното дръпване, което ги беше освободило. Надяваше се, че са само натъртени, а не счупени. Болката в ребрата беше нищожна в сравнение с болката в ръката. Течението беше отнесло превръзката и Грегор видя раната в цялата ѝ прелест. Ръката му до лакътя беше силно отекла. От раните, оставени от пипалата, добили неприятен пурпурен оттенък, се процеждаше флуоресцентно зелена гной. Имаше чувството, че го изгарят.
