— Върви, Пандора. Арес може да се справи! Върви! — чу Грегор заповедта на Марет.
Арес държеше своето въже с единия си крак, а с другия стискаше въжето на Пандора. Лодката леко се наклони, но едрият черен прилеп бързо я овладя. „Господи, колко е силен!”, помисли си Грегор.
Пандора остана да кръжи наблизо за миг, за да се увери, че Арес владее положението, после се спусна. Грегор се надвеси през борда на лодката, за да види какво става.
Сега бяха на двайсетина метра над водата, на безопасно място извън обсега на бушуващия водовъртеж, но под тях положението беше различно. Челната лодка, с Хауард и Туичтип, вкопчени в мачтата, се въртеше безпомощно във водния вихър, блъскаше се в отломки, поддаваше под напора на течението. С изключение на светлината от фенерчето на Грегор лодката тънеше в пълен мрак.
— Това определено е неудобство — обади се хленчещ глас до ухото му. Грегор се обърна и видя Зап, седнала върху едно навито въже. — И на всичкото отгоре сега беше мой ред да спя. Надявам се Фотос Глоу-Глоу да не си мисли, че ще поема и неговата смяна.
— Зап! Какво правиш? Слез, за да могат да виждат! — каза Грегор.
— О, не. Не сме се договаряли да влизаме в опасни ситуации. Не ни хранят достатъчно добре за това каза Фотос Глоу-Глоу и после наистина се прозя.
Грегор се обърна към водовъртежа и видя как Хауард скача с разперени ръце. Пандора го улови, издигна се с него, пусна го в лодката и пак пое въжето от Арес.
Долу във водата, Туичтип още стискаше отчаяно мачтата. Лодката бързо се приближаваше към вътрешността на водовъртежа и черната дупка.
— Чакайте малко! — викна Грегор. — Няма ли да се върнете за Туичтип?
Отговор не последва. Той погледна към Марет, към Лукса, към Хауард, мокър до кости и задъхващ се на пода. От нещо в лицата им през тялото му премина смразяваща тръпка.
— Тя ще се удави, нали знаете! Трябва да се спуснем там долу!
— Не е възможно, Горноземецо — каза Марет. — Не можем да стигнем до нея с лодка. Само един хвъркач не може да я задържи. Не е възможно.
— Лукса? — каза Грегор. Тя беше кралица; вероятно можеше да ги накара, ако искаше.
— Мисля, че Марет е прав. Ще рискуваме да понесем още загуби при този опит, а вероятността за успех е почти пренебрежима — каза Лукса.
— Но тя ни е нужна! Нуждаем се от нея, за да ни насочва през Лабиринта! — възкликна Грегор. Защо стояха без да направят нещо?
— Прилепите ще са достатъчни — каза Марет. — И може да им се има доверие.
Значи, това беше. Сега разбра.
