Водовъртеж? Единственото, за което Грегор можеше да се сети, беше онази игра. Братовчедите му имаха стар, кръгъл, надземен басейн. Всички деца тичаха в кръг около него, за да накарат водата да се завърти и в средата да се получи нещо като фуния. Знаеше, че в океана има истински водовъртежи, но никога не беше виждал такъв дори на картинка.
Грегор скочи на крака и се опита да схване положението. Всички бяха будни, но бяха и объркани Долноземците обикновено се справяха с извънредните ситуации с бързина и точност, сякаш дълго се бяха подготвяли за тях. Грегор имаше усещането, че никой от тях не беше виждал водовъртеж… и че нямаха готов отговор за този случай.
Фотос Глоу-Глоу и Зап пламтяха с най-яркия си блясък, но въпреки това не беше достатъчно светло, за да се вижда далече навътре във водата. Грегор измъкна най-голямото фенерче, с което разполагаше, с широк лъч, който стигаше надалече, и го включи от това, което видя, му секна дъхът.
Лодките се намираха на външния край на огромен водовъртеж, широк най-малко сто метра. Во дата се въртеше с главозамайваща скорост, улавяше всичко, до което стигнеше, понасяше го със себе си и накрая го засмукваше в черната зейнала дупка в средата.
Хауард и Марет си крещяха един на друг от двете страни на въжето, с което двете лодки бяха вързани една за друга.
— Ще прережа въжето! — изкрещя Хауард, като започна да сече с меча въжето между тях.
— Не! — извика Марет. — Хвъркачите ще ни изнесат!
— Могат да вземат само една лодка! Направи го, Марет! Пандора може да се върне за мен! — изкрещя Хауард и въжето се раздели под меча му. Точно навреме. Челната лодка, в която бяха Хауард, Пандора, Туичтип и Зап, бе подхваната от външния кръг на бушуващата вода и отнесена във водовъртежа.
Беше само въпрос на секунди, преди втората лодка да бъде застигната от същата съдба. Грегор се хвърли към кърмата за Бутс, която беше полузаспала, за да ѝ сложи спасителната жилетка. Беше я свалил, за да спи удобно. Очевидно това се беше оказало лошо решение. Той се зае да оправя връзките на жилетката.
Внезапно лодката се наклони настрани.
— Хвана ни! — изкрещя Грегор. Но последва рязко дръпване нагоре. Грегор падна по гръб, като замалко не смачка Бутс и усети, че се издигат от водата. Прилепите! Прилепите вдигнаха лодката на въжетата. Аврора и Андромеда бяха отпред, Арес и Пандора — в задния край.
