— Това е, защото тя е плъх — каза той. — Ще си седите и ще гледате как се дави, защото е плъх, нали? Ако ставаше дума за Хауард, или Андромеда, или дори Темп, щяхте без колебание да се спуснете долу, но не и за един плъх! Вероятно щяхте вече да сте я убили, ако можехте!
Грегор видя как лодката се прекършва на две. Туичтип се вкопчи в отломките за няколко секунди, а после течението ги изтръгна от хватката ѝ и ги помете. Тя се мъчеше отчаяно да се задържи на повърхността, но нямаше да изкара дълго.
Спасителната жилетка беше на пода до Бутс. Той провря ръце през връзките и я пристегна с треперещи ръце. Малкото фенерче, онова, което госпожа Кормаки му беше дала, беше в джоба му. Той го включи. Може би щеше да успее да го задържи между зъбите си.
Някой го сграбчи, докато се прехвърляше през борда.
— Не върши безумия, Горноземецо — каза Хауард — Не можеш да ѝ помогнеш.
— От теб ми е най-гадно! — възкликна Грегор. Само преди минута беше там долу. Спасиха те! А какво ще кажеш за това, в което си се заклел? Че ще помагаш на всеки в беда, свързана с водата? В опасност! Това, което каза! Какво ще кажеш по този въпрос?
Хауард се изчерви. Грегор беше засегнал чувствително място.
— Грегор! — Лукса го улови за ръката. — Забранявам ти да отиваш, Грегор! Няма да оцелееш.
— Не и c подкрепление като вас! — каза Грегор. Î Беше толкова бесен, че му идваше да я хвърли през борда на лодката. Да види как щеше да ѝ хареса там долу — Рипред я доведе заради мен. Доведе я да ми помогне, за да мога аз да помогна на вас и на глупавото ви кралство! Нали всичко е заради това?
Стъпи на седалката и насочи светлината на фенерчето надолу във водата. Леле! Наистина ли щеше да скочи долу в това нещо? Имаха право, беше безумно. Дори да беше най-добрият олимпийски състезател в света, никога нямаше да изплува оттам, особено ако дърпаше някакъв голям стар плъх. Знаеше обаче и друго. Знаеше, че долноземците имаха нужда и щяха да се борят да го спасят на всяка цена. Ако влезеше във водата, щяха да го последват. А ако успееше да стигне до Туичтип, те щяха да са принудени да спасят и двамата.
Хауард започна да увива нещо около тялото му.
— Развържи ме! — възпротиви се Грегор, като замахна да го удари.
— Това е спасително въже! — каза Хауард, избягвайки удара. — Ще те държим от този край.
— Наистина ли? — попита Грегор.
— Не се съпротивлявай на течението. Няма да има ефект. Възползвай се от него възможно най-добре! — каза Хауард.
