— Това ти ли го измисли? — попита той Хауард.
— Да. За Чим. Винаги е трудно да я накараме да се изкъпе — каза Хауард, избягвайки погледа му. На Грегор му мина през ума, че не се беше държал особено учтиво с Хауард. Прибързано беше сметнал, че е същият като Стеловет и другите братовчеди, но на Хауард не му беше харесало това, което cecтра му бе казала на Лукса за Хенри. И не се беше перчил, че баща им управлява Извора.
Облякоха Бутс в чисти дрехи и ѝ дадоха бисквита. Тя изприпка да каже стихчето на Темп, на когото му липсваха не само пръсти, а цели крака.
— Темп, имаш ли нужда от превръзки или някакво лекарство? — попита Грегор.
— Не. Още крака ще ми пораснат, още крака — Каза Темп. Не изглеждаше особено разстроен от загубата.
Фотос Глоу-Глоу и Зап бяха невредими и много доволни от изобилните парчета сепия, с които беше осеяна лодката. Явно сепията беше истински деликатес за светулките и те нямаха време да се карат, когато се впуснаха в разгорещена надпревара, за да видят кой може да изяде повече.
Андромеда и Туичтип имаха две следи от пипалата, но тези на Грегор бяха най-тежки, тъй като сепията го беше държала най-дълго, а той нямаше козина, която да предпази кожата му. Когато всички почистиха слузта от телата си, видяха, че от отеклите червени кръгове започва да се процежда гной. Целият гореше и трепереше.
— Мисля, че май ме е отровило, или нещо подобно — каза Грегор и изведнъж коленете му се подгънаха и той се свлече в лодката. Всичко около него плуваше. Някой притисна нещо към устните му и му нареди да преглътне. Той успя да преглътне и загуби съзнание.
Последва трескав сън. Беше потопен в изпускаща мехурчета флуоресцентно зелена вода, бореше се с виещи се пипала, а някакви отвратителни риби зинаха острите си хищни зъби в ръката му отново и отново. Цялото му семейство гледаше през борда на лодката, протягаше ръце към него, опитваше се да го издърпа на безопасно място. Изкрещя на Бутс да се връща, но тя не спираше да пее песничката за пръстите. Темп се появи във водата до него, като се поклащаше в спасителната жилетка. Изтръгваше краката си и му ги поднасяше. В някакъв момент, за щастие, Грегор потъна в нищото.
Когато дойде на себе си, усети, че е минало много време. Ръката му беше превързана и пулсираше от болка.
Нямаше сили да отвори очи, а когато ги отвори, помисли, че има видение.
Защото там, седнала на носа на лодката и навела усмихнато лице към него, беше Лукса.
