Когато Грегор видя смукалцата на пипалата да се вкопчват в одеялото на Бутс, отново усети странното явление, възникнало с „кървавите топки”. Останалият свят се смали и сякаш не съществуваше нищо, освен той и пипалата. Около него, някъде, се чуваха гласове, звуци от глухо тупване и сияещо зелена вода, която мечовете и пипалата разбиваха на пухкава пяна. Но всичко, за което наистина си даваше сметка, бяха нападателите. Мечът му започ на да се движи — не преднамерено, а с някаква инстинктивна точност и сила, изцяло извън неговия контрол. Сечеше пипало след пипало и…
— Горноземецо! — Едва сега гласът на Марет стигна до него. — Горноземецо, достатъчно! — Не спря.
— Ге-го, няма удря! Няма удря! — разплака се Букс.
Светът се завъртя и отново дойде на мястото си Грегор стоеше в средата на лодката. Отсечени пипала се търкаляха на пода около него. Дишаше учестено и тежко.
Марет го сграбчи за раменете и рязко го разтърси:
— Отиват си. Всичко свърши.
Ръката на Грегор, онази, която сепията бе уловила, не тази, която държеше меча, пулсираше и смукалцата бяха оставили четири яркочервени петна. Беше мокър до кости от пот, морска вода и слуз от сепията.
— Ге-го, няма удря! Ходим вкъщи! Бутс ходи вкъщи! — разнесе се иззад гърба му.
Той се обърна, изтръгна се от хватката на Марет и я видя да седи, все още наполовина омотана в одеялото си, хлипаща, но невредима. И тя беше опръскана със слуз от сепията. Темп седеше до нея. Липсваха му два крака.
Грегор захвърли меча, протегна ръце към Бутс и я прегърна здраво.
— Хей, добре си. Добре си, мъничката ми. Не плачи.
— Ге-го, Бутс, ходим вкъщи. При мама — изхълца Тя. — Ма-ма! Ма-ма!
Това беше нейният вопъл на крайно отчаяние. Когато беше разстроена и никой от останалите не можеше да оправи нещата:
— Мамаа!
Грегор се отпусна на една седалка и залюля Бутс. Напред-назад, като я потупваше по гърба и се опитваше да я успокои с думи. Колко беше видяла? И какво го беше видяла да прави?
Докато той я държеше на скута си, Хауард донесе кофа вода и я почисти. Някак успя да я разсее с една глупава песничка за това как се мият крака.
ДВЕ МАЛКИ РЕДИЧКИ,
С ПО ПЕТ ПРЪСТЧЕТА МЪНИЧКИ,
ДАВАТ НА БУТС ДЕСЕТ ПРИЧИНИ ДА БЪРЧИ НОСЛЕ.
После Хауард вдигаше крачето на Бутс към носа си, подушваше пръстите ѝ и възкликваше: „Пфу!" сякаш почти щеше да припадне от миризмата.
СБЪРЧИ СИ НОСЛЕТО,
НА ОСМОТО ПРЪСТЧЕ, НА ДЕВЕТО, ДЕСЕТО,
А ПОСЛЕ ИЗМИЙ ГИ, ТА ВСЯКО ДА БЛЕСНЕ В МИГ.
Бутс започна да се смее между хлипанията, особено всеки път щом Хауард възкликнеше: „Пфу!”, и след малко започна да повтаря след него. Грегор беше прекарал много време, забавлявайки малките си сестри и песничката му хареса.
