— Изпускам те от поглед за един ден и гледай в какви неприятности се забъркваш — каза Лукса.
— Бас държа, че познавам още някой, който ще си има неприятности — отвърна пресипнало Грегор и се усмихна.
— Големи неприятности — чу да казва Марет зад гърба му. На Грегор не му беше нужно да обръща глава, за да види изражението на войника. Беше Ядосан.
— Не мога да се върна — заяви Лукса със задоволство. — Вече сме прекалено далече и с Аврора със сигурност ще загинем в океана.
— Да, добре прецени момента — отбеляза Марет.
— Знам — каза Лукса.
— Знам, че знаеш. Всички ще научат, че си знаела, стига да успееш да се прибереш жива, за да им разкажеш — отвърна Марет. Грегор никога не се беше замислял много за отношенията на Марет с Лукса. Тя беше негова кралица или щеше да бъде, когато навършеше шестнайсет, но имаше и друга страна, за която си даде сметка след деня на обучението. Марет ѝ беше треньор и не се страхуваше да ѝ се скара.
— О, Марет, докога ще ми се сърдиш? — каза Лукса. — Мина вече почти цял ден. Никой няма да обвини теб за моето неподчинение.
— Не е там работата, Лукса! — отвърна ядосано Марет. — Постъпката ти е крайно опасна и какво що стане, ако загинеш? Оставяш Регалия с Нериса като предводител, а тя е пълнолетна. Можеш ли да си представиш какво ще се случи тогава? С Регалия? С Нериса?
— Ще трябва да абдикира — обади се Хауард от другата лодка.
— Няма да направи такова нещо. Тя ще управлява, дори и да умра, а не Викус, и за нищо на света ти и проклетата ти сестра! — заяви Лукса.
Настъпи шокирано мълчание. После Хауард проговори:
— Това ли си мислиш? Че искам да бъда крал? Според мен ме бъркаш с друг братовчед.
Ау. Това беше поредният намек за Хенри. Този път обаче Грегор си помисли, че Лукса май си го беше заслужила.
— И недей да съдиш за мен по Стеловет. Тя е проклетница, признавам го. Но аз мога да я контролирам точно толкова, колкото ти можеше да контролираш Хенри! — процеди през зъби Хауард.
— Ако си мислиш, че ще повярвам, че си невинен, няма. Виждала съм те да тормозиш Нериса — заяви Лукса.
— Кога? Кога съм го направил? Та аз съм прекарал общо пет минути с нея! — възкликна Хауард.
— На празника. Когато насъска по нея онзи гущер — каза Лукса.
— Насъскал съм го? Не съм го насъсквал! Това беше рядък вид хамелеон и си помислих, че ще ѝ е забавно да го види! — възрази Хауард.
— Но Хенри каза, че те е видял…! — поде Лукса.
— Хенри каза? Хенри каза? Не мога да повярвам, че дори сега не се съмняваш в думите на Хенри, Лукса! Той ли ти каза, че искам да ти отмъкна короната? — Хауард раздразнено повиши глас. — Хенри бил казал!
