— Аах!
Грегор имаше време само да изкрещи, преди пи палото да го дръпне със страшна сила. Политна през борда на лодката и щеше да падне във водата, ако единият му ботуш не се беше закачил за ръба.
— Арес!
При второто рязко дърпане падна с главата напред и потъна до кръста. Успя да си поеме дълбоко дъх и после и краката му бяха под водата. Усети как студената вода стига до бедрата, коленете, глезените, — о! Някой го улови за краката и го дърпаше назад!
Последва нещо като игра с теглене на въже, и която Грегор беше въжето. За една ужасна минута беше на косъм: създанието го завличаше по-надълбоко, а Арес го дърпаше навън. Грегор заудря пипалото със свободната си ръка, но, изглежда, нямаше особен резултат. Накрая доближи уста до ръката си и впи зъби в пипалото, колкото можеше по-дълбоко. Не знаеше дали нанесе някакво истинско поражение, но изненада животното достатъчно, че то да поразхлаби хватката си. Точно тогава Арес дръпна силно и Грегор излетя от водата, като кашляше и се мъчеше да си поеме въздух. Увисна надолу с главата за миг, като Арес стискаше ботушите му с нокти, а после го пусна в лодката. Грегор се напъна да повърне и от устата му избликна силна струя вода. Смътно усети, че беше солена, като океана.
— Горноземецо! — чу да крещи Марет. — Можеш ли да се биеш?
Да се бие? Грегор с мъка се подпря на длани и колене и за първи път видя добре в какво положение се намираха.
Отляво и отдясно над бордовете на лодката се издигаха пипала и смукалцата им се впиваха във всичко, което достигнеха. Екипажът отбиваше атаките, кой с каквото имаше — мечове, зъби, нокти, щипци, — и се мъчеха да отсекат пипалата на ужасните създания, издигащи се в тъмната вода под тях.
— Дръж! — чу да крещи Марет и видя към него да лети меч. Хвана го за дръжката във въздуха точно навреме, за да пререже едно пипало, което бе обвило глезена му.
Фотос Глоу-Глоу и Зап светеха с всичка сила. Но дори без помощта им Грегор виждаше на светлината от водата, която блестеше в призрачно фосфоресциращо зелено.
— Сепия! Това е някакъв вид сепия! — извика той.
Трите прилепа бяха в полет; пикираха надолу и деряха с нокти. Марет и Хауард ожесточено размахваха мечове. Туичтип бе истински вихър от остри скърцащи зъби.
— Горноземецо, сестра ти! — чу да го предупреждава Арес.
Грегор се обърна и видя Темп, застанал над все още спящата Бутс. Челюстите на хлебарката щракаха яростно към натрапниците. Изваждаше от строя много пипала, но те продължаваха да пристигат. Три посегнаха да сграбчат спасителната жилетка на хлебарката и го дръпнаха във водата, оставяйки Бутс напълно беззащитна. Когато Арес се спусна, за да предпази Темп, едно особено голямо пипало се обви с плясък около кърмата.
