Миналото лято, когато най-после се прибраха вкъщи късно една нощ, тя едва не се бе побъркала. Първо двете ѝ изчезнали деца се появяват с изгубения си баща, който едва може да ходи, а после всичките сядат и ѝ разправят някаква фантастична история за страна на километри под земята.
На Грегор му беше ясно, че отначало тя не им повярва. А и кой би повярвал? Но не можеше да се престори, че не чува какво бърбори Бутс.
— Го’еми бубо’ечки, мамо. Аз ха’есва го’еми бубо’ечки! Ние ходим язди! — разказваше Бутс, докато подскачаше щастливо на скута на майка си. — Аз язди пи’еп. Ге-го язди пи‘еп.
— Да не си видяла плъх, малката ми? — попита тихо майка ѝ.
— Плъх лош — каза Бутс намръщено. И Грегор си спомни, че беше чул хлебарките да казват точно това за плъховете. Те бяха лоши. Много лоши. Е, повечето от тях…
Бяха разказали историята три пъти, засипвани с настоятелни въпроси от майка му. Бяха ѝ показали странните си дрехи от Подземната страна, изтъкани от грамадните паяци, които живееха там. А и другото доказателство беше баща му, белокос, треперещ, измършавял.
Призори тя беше решила да им повярва. Минута след разсъмване вече беше долу в пералното помещение, като ковеше, завинтваше, лепеше, правеше всичко по силите си да запечата решетката, през която бяха пропаднали всички те. Двамата с Грегор избутаха една сушилня пред решетката. Не достатъчно, за да привлече особено внимание. Но достатъчно, за да не може никой да я достигне и да я отвори.
После им забрани да припарват до пералното помещение. На никого не беше позволено да слиза там, по никакъв повод. Така че веднъж седмично Грегор ѝ помагаше да занесе прането на цели три пресечки от тях, където имаше обществена пералня.
Майка му обаче не се беше сетила за този вход в Сентрал Парк. Нито пък той. Досега.
Тунелът се разклони. Той се поколеба за минута, а после тръгна наляво с надеждата, че това е правилната посока. Докато подтичваше, тунелът се промени. Тухлите свършиха и започнаха естествени каменни стени.
Грегор слезе по последното стълбище. Беше издялано от истински камък. Изглеждаше много старо. Предположи, че сигурно е построено от долно-земците преди стотици години, когато са започнали спускането си, за да създадат нов свят дълбоко под земята.
Тунелите правеха завой след завой и скоро Грегор загуби ориентация. Ами ако сега се луташе в някакъв лабиринт от тунели, докато хлебарките отнасяха Бутс в съвсем друга посока? Ами ако беше направил погрешен завой още на стълбите… ами ако… не, ето! Фенерчето му спря върху нещо червено на земята и Грегор вдигна втората ръкавица на Бутс. Тя все ги губеше. За щастие.
