Операция "Озирис" | страница 71
- Нямало е да има само съкровища - напомни ѝ Нина. - Голяма част от тях ще са били предметите, нужни на Хуфу за пътуването му през Подземното царство, за да се изправи на съд пред Озирис - храна и вода, такива неща. Но да, пак е щяло да има достатъчно съкровища.
Еди отстъпи встрани, за да влязат и останалите туристи, и се облегна на гранитната стена. Известно време наблюдава как Нина оглежда саркофага и после каза:
- Не мисля, че е вътре.
- Знам. Само че не ми се случва често да виждам такива неща, нали?
- Можеше да помолиш египтяните, докато беше в АСН - подхвърли Мейси. - Сигурно щяха да ти уредят частна обиколка.
Нина сви горчиво устни.
- Да, благодаря ти, че ми напомни.
- И кога доктор Бъркли ще се върне на разкопките? Трябва да отидем там - колкото по-скоро говорим с него, толкова по-бързо ще можеш да огледаш разкопките.
- Тя е права - рече Еди.
- Добре - промърмори Нина и неохотно се отдалечи от саркофага. - Но ако отидем там, а него още го няма, ще се ядосам много, че ме накара да си тръгна оттук.
*
И естествено, когато стигнаха до Сфинкса, Бъркли все още не се беше върнал. Очакваха го след трийсетина минути - трийсет минути, които Нина би могла да използва за изследване на Великата пирамида.
Когато най-накрая се появи, бяха минали по-скоро петдесет, а не трийсет минути, което изобщо не подобри настроението на Нина. Но се насили да се държи учтиво, знаейки, че ще има нужда от целия си чар, за да го убеди да я допусне до разкопките. Бъркли излезе от бяла правителствена лимузина, шофьорът му също се появи.
- Хей - прошепна Еди.
- Какво?
- Този го видях на снимките на Мейси. Същия, който беше заснела отблизо.
- По дяволите, прав си. - Придружителят на Бъркли беше доктор Хамди. Погледът ѝ се плъзна покрай Храма на Сфинкса към по-запазения храм на Хафра, който лежеше на юг. Мейси, все още с бейзболна шапка и слънчеви очила сред мотаещите се туристи, се беше приближила колкото смееше до разкопките. - Ако Мейси е права, значи той няма да допусне никого до палатката.
- Малко е късно да се питаме дали е права, не мислиш ли?
- Може пък веднага да разберем - да видим как ще реагира доктор Хамди. - Тя се приближи до Бъркли. Еди я следваше по петите. - Хей, Лоугън! Лоугън! Здравей!
Първоначално Бъркли се изненада, след това я погледна с предпазлива неувереност, преди да осъзнае кой го вика.
- Нина? Какво правиш тук?
- О, на почивка съм - отвърна безгрижно тя. - Решихме да минем и да те поздравим, нали довечера е голямото откриване.