Операция "Озирис" | страница 71



- Нямало е да има само съкровища - напомни ѝ Нина. - Голяма част от тях ще са били предметите, нужни на Хуфу за пътуването му през Подземното царство, за да се изправи на съд пред Озирис - храна и вода, такива неща. Но да, пак е щяло да има достатъчно съкровища.

Еди отстъпи встрани, за да влязат и останалите турис­ти, и се облегна на гранитната стена. Известно време наблю­дава как Нина оглежда саркофага и после каза:

- Не мисля, че е вътре.

- Знам. Само че не ми се случва често да виждам таки­ва неща, нали?

- Можеше да помолиш египтяните, докато беше в АСН - подхвърли Мейси. - Сигурно щяха да ти уредят частна обиколка.

Нина сви горчиво устни.

- Да, благодаря ти, че ми напомни.

- И кога доктор Бъркли ще се върне на разкопките? Трябва да отидем там - колкото по-скоро говорим с него, толкова по-бързо ще можеш да огледаш разкопките.

- Тя е права - рече Еди.

- Добре - промърмори Нина и неохотно се отдалечи от саркофага. - Но ако отидем там, а него още го няма, ще се ядосам много, че ме накара да си тръгна оттук.


*


И естествено, когато стигнаха до Сфинкса, Бъркли все още не се беше върнал. Очакваха го след трийсетина мину­ти - трийсет минути, които Нина би могла да използва за изследване на Великата пирамида.

Когато най-накрая се появи, бяха минали по-скоро пет­десет, а не трийсет минути, което изобщо не подобри наст­роението на Нина. Но се насили да се държи учтиво, знаей­ки, че ще има нужда от целия си чар, за да го убеди да я до­пусне до разкопките. Бъркли излезе от бяла правителствена лимузина, шофьорът му също се появи.

- Хей - прошепна Еди.

- Какво?

- Този го видях на снимките на Мейси. Същия, който беше заснела отблизо.

- По дяволите, прав си. - Придружителят на Бъркли беше доктор Хамди. Погледът ѝ се плъзна покрай Храма на Сфинкса към по-запазения храм на Хафра, който лежеше на юг. Мейси, все още с бейзболна шапка и слънчеви очила сред мотаещите се туристи, се беше приближила колкото смееше до разкопките. - Ако Мейси е права, значи той няма да допусне никого до палатката.

- Малко е късно да се питаме дали е права, не мислиш ли?

- Може пък веднага да разберем - да видим как ще реа­гира доктор Хамди. - Тя се приближи до Бъркли. Еди я след­ваше по петите. - Хей, Лоугън! Лоугън! Здравей!

Първоначално Бъркли се изненада, след това я поглед­на с предпазлива неувереност, преди да осъзнае кой го вика.

- Нина? Какво правиш тук?

- О, на почивка съм - отвърна безгрижно тя. - Реших­ме да минем и да те поздравим, нали довечера е голямото откриване.