- Утре сутрин, всъщност - предаването на живо започва в четири часа сутринта местно време. - Предпазливостта на Бъркли премина в открита подозрителност. Той не повярва нито за миг, че присъствието им тук е просто съвпадение.
Хамди ги гледаше подозрително.
- Това ваши приятели ли са, доктор Бъркли?
- Колеги - отвърна твърдо Бъркли. - Бивши колеги. Нина, Еди, това е представителят на Висшия съвет за египетски антични ценности, доктор Яби Хамди. Доктор Хамди, това са Нина Уайлд и Еди Чейс, бивши служители на АСН.
Нина забеляза, че Бъркли пропусна титлата ѝ при представянето, но не успя да направи саркастична забележка, защото Хамди заговори:
- Доктор Уайлд! Разбира се! Как не можах да ви позная!
- Променила съм си прическата.
Той се усмихна.
- За мен е истинско удоволствие да се запознаем.
- За мен също. - Тя разтърси ръката на египтянина. - А това е Еди, моят съпруг.
- Съпруг? - изненада се Бъркли. - Оженили сте се?
- Не се тревожете, не сме очаквали да ни изпратите подарък - рече Еди.
Нина погледна към руините край Сфинкса.
- Чудех се… дали ще е възможно да разгледаме разкопките?
- Съжалявам - отвърна Бъркли през зъби. - Позволено е само за служители.
Нина отново се направи, че не забелязва презрителното му отношение. Вместо това се обърна към Хамди.
- Колко жалко. Не може ли Висшият съвет да направи изключение, доктор Хамди?
Египтянинът се държеше по-учтиво, но не можеше да ѝ помогне.
- Боя се, че не, доктор Уайлд. Щом Залата на летописите бъде отворена и всичко бъде внимателно каталогизирано, тогава може би да, но засега сме длъжни да спазваме стриктно правилата. - Той кимна с глава към пазачите до вратата. - Наскоро имахме проблеми.
- И аз така чух.
Бъркли се намръщи.
- Така ли?
- Да. Някакво момиче на име… Мейси Шариф ли беше? - Тя внимателно наблюдаваше реакциите им. Бъркли изглеждаше раздразнен, че това се разчуло, но Хамди подскочи като ужилен. - Откраднала е нещо от Сфинкса, ако не греша?
- Да. Освен това ме нападна - каза раздразнено Хамди, разтърквайки носа си.
Лицето на Бъркли потъмня.
- Откъде научихте за това? - сопна им се той. - От Лола, нали?
- Всъщност, не - отвърна тя, защитавайки приятелката си. - От самата Мейси.
Онова, което беше ужилило Хамди, накара лицето му да пребледнее.
- Говорили сте с нея? Къде?
- В Ню Йорк - отвърна небрежно тя. - Разказа ми много интересна история за това, което става тук. - Погледът ѝ се втвърди, съсредоточен върху Хамди. - А след онова, което се случи, когато се срещнахме, съм твърде склонна да ѝ повярвам.
