- Защо изобщо са решили да строят точно пирамиди? - попита Еди. - Какво ѝ е толкова специалното на тази форма?
- Никой не знае - отвърна Нина.
- Май честичко ще чувам този отговор, а?
- Сигурно е някакъв символ с религиозно значение, но никой не е разбрал точно какво. Но те са вложили много време и усилия, за да усъвършенстват тази форма, като се започне още с най-първите династии. Техните пирамиди са били стъпаловидни като зигуратите41, но с подобряването на инженерните им умения те започнали да ги строят с гладки стени. Един фараон, на име… Снофру, мисля? - Нина погледна към Мейси, която кимна, доволна, че са потърсили мнението ѝ. - Той е построил Червената пирамида в Дашур, която е първата „истинска” пирамида. Била доста голяма - но пирамидата, построена от сина му, е много по-голяма. И ние се намираме в нея. - Тя разпери ръце, за да обхване огромната постройка около тях. - А защо са избрали да строят точно пирамиди… както вече казах, никой не знае.
Те се изкачиха до върха и Нина спря, за да си поеме дъх. Леко се подразни от това, че Мейси като че ли въобще не се беше изморила от изкачването. Друг хоризонтален коридор с нисък таван водеше още по-навътре в гробницата и само след няколко метра стигаше до висока стая. Еди надникна вътре и видя дълбоки бразди, които продължаваха навътре.
- Какво е това?
- Устройство против крадци - отвърна Мейси.
- Нали каза, че нямало скрити капани?
- Това не е точно капан. По-скоро е нещо като врата към подземието. Построили са я, като закачили три огромни каменни блока да висят от тавана. Щом Хуфу бил погребан, те ги пуснали на пода, за да не могат иманярите да стигнат до него.
Влязоха; помещението беше абсолютно празно.
- А къде са каменните блокове?
- Иманярите стигнали дотук - изчурулика Мейси. - Разбили блоковете и влезли право в погребалната зала. Тя се намира ей там. - Тримата хлътнаха в поредния къс зигзаговиден тунел, след което…
…Попаднаха в Царската зала. Погребалната зала на фараона Хуфу, запечатана преди четири хиляди и петстотин години.
- Това ли е? - попита разочаровано Еди. Правоъгълната зала беше с размери дванайсет на шест метра; по-голямата ѝ част бе заета от останките на голям гранитен саркофаг, но освен ковчега без капак, в нея нямаше нищо друго. Дори стените бяха голи, без никакви украшения. - Очаквах нещо по-бляскаво.
- Все пак колегите на Лара Крофт са минали оттук - отбеляза Мейси снизходително. - Ако е била като гробницата на Тутанкамон, цялата стая би трябвало да е пълна със съкровища! - Очите ѝ проблеснаха при мисълта за това.
