Веднъж, няколко години преди края на брака им, без да искам чух какво си говорят в дневната майка ми и баща ми при една от редките вечери, когато той си беше у дома, вместо да стои в бара. Мъчех се да не ги слушам и всъщност стоях настрани, в кухнята, където си приготвях домашните. Когато при тези редки случаи те се оказваха заедно, можеха да седят с часове, без да си говорят, и общото им мрачно настроение ставаше толкова напрегнато, че чак звукът на телевизора като че ли започваше да трепти. Онази вечер обаче те изглежда се бяха почувствали по-интимно, защото чух майка си да казва с кротък глас: „Дъглас, ти никога не си ми казвал, че ме обичаш“.
Това беше съвсем вярно. От години почти не го бях виждал дори да я целува, а и когато го правеше, се държеше като скъперник, измъкващ единствения си дукат, който се готви да похарчи за цяла година. Бедната ми майка. Тя беше толкова нежна, че постоянно ме целуваше. (Когато той не гледаше.) Тя не искаше той да смята, че имам неприсъщи за мъж навици.
— Нито веднъж, Дъглас — повтори тя тогава, — ти изобщо не си ми казвал, че ме обичаш.
Една минута той не й отговори, но след това рече с ирландския си уличен глас — това беше обяснението му в любов:
— Ами нали съм тука бе, кво искаш?
Естествено сред приятелите си той се славеше с тези свои аскетически възгледи. По времето на докерството си бе придобил слава с още една легенда за това на колко жени се харесвал и какъв невероятен брой пъти можел да го прави за една нощ. Въпреки това мъжката му гордост беше, че никога не се чувствал длъжен да целува момичето. Господ знае само в каква хладилна камера на сърцето си го бе отгледала кльощавата ми баба ирландка! Той никога не целуваше. Веднъж, малко време след като ме бяха изгонили от Ексетър, отидох да пия с Дъги и най-старите му приятелчета и той стана жертва на подигравките им за тая работа с целуването. Приятелите му, вярно, не бяха целите в бръчки, със зъби, останали наполовина, и макар и да нямаха още шестдесет, понеже аз бях двайсетгодишен, ми се виждаха дъртаци, но, господи, колко мръсни им бяха мислите! Когато говореха, те се въргаляха целите в секса, като да им се беше полепил по гащите.
Баща ми по онова време не само че се беше развел с майка ми, но и в последвалото обичайно прахосничество беше останал и без бар. Живееше в стая под наем, сегиз-тогиз си хващаше по някое гадже, работеше на надница в една кръчма и често се срещаше със старите си приятели.
