Така че ако някой искаше да види как се пръскат пари, трябваше да изчака лятото, когато затворените общества на психоаналитици и преуспяващи, занимаващи се с изкуство представители на либералните среди пристигаха от Ню Йорк и се оказваха обкръжени от една огромна панорама на членове на дружества на педита, информатори на службите за борба с наркоманията, търговци на дрога, половината Гринич Вилидж и Сохо. Художници, самонадеяни художници, шайки мотоциклетисти, пачаври, хипита, битници с всичките си деца прииждаха тук, плюс десетки хиляди туристи дневно с колите си от абсолютно всички щати, за да видят за няколко часа какво представлява Провинстаун, защото ей го къде беше — в самия край на картата. Хората изпитват влечение към края на пътя.
В този мравуняк, където местните граждани бяха цялата върхушка, а най-импозантните ни летни пансиони (с едно-две изключения) бяха крайморски вилички средна ръка; в този курорт, където нямаше домове палати (имаше само един), луксозни хотели и булеварди! — Провинстаун притежаваше само две наистина дълги улици (останалите не бяха нищо друго освен свързващи пресечки) — в едно селце в залива, където най-приятното място за разходки беше един кей и където никоя увеселителна яхта, газеща дълбоко, не би могла да влезе без тревоги за отлива; в градче, където мерилото за облекло беше щампата на фланелката ви, как бихте могли да преуспеете? Така че не бихте организирали големи купони, за да предизвикате внимание. Освен ако не сте Пати Ларейн, защото стотина интересно изглеждащи — с други думи ексцентрични — непознати хора в лятната й всекидневна беше минимумът, който й бе необходим, аз да балансира раздразнителността и копнежа за веселби в сърцето си. Пати Ларейн може и да бе прочела само десет книги през целия си живот, но едната от тях беше „Великият Гетсби“. Познайте в ролята на кого се виждаше? Очарователна също като Гетсби. Когато купоните продължаваха достатъчно дълго и ако луната при пълнолуние изгрееше по-късно, тя изваждаше фанфара си от времето на гимназията, за да изсвири в нощта отбой на луната. Не се опитвайте да й казвате, че не е време за отбой.
Не, щатските гвардейци не биха могли да ни харесат. Те бяха стиснати като авиопилоти, а никога толкова много не е било разхищавано по купони, където почти нищо полезно не е било постигано. Такова прахосничество не можеше да не подразни щатските гвардейци. А освен това — през последните две лета — кокаинът се мъдреше в купа на показ, а Пати Ларейн, която обичаше сама да отваря вратата, сложила ръка на кръста, редом с човека, нает за охрана (почти винаги някой местен юнак, як за двама), в никакъв случай не беше жена, която не би поела риска да пропусне някое непознато лице. Всички идваха непоканени през главния вход. Доносниците си смъркаха от нашия кокаин, сякаш беше коя да е друга екзалтираща мъзга.
