Разбира се, аз никога не съм имал претенцията, че познавам Пати. Тя може дори да е била влюбена в мен. Трудно е да се намери по-ясно обяснение. Аз силно вярвам на „бръснача“ на Уилям Окам, който формулира, че най-простото обяснение, което излага фактите, със сигурност е вярното обяснение. Тъй като не бях нищо повече от личния й шофьор през годината, преди да се оженим и след като бях „осрал всичко“ (така се изрази тя), решавайки, че нямам желание да убивам съпруга й, тъй като бях освен това бивш пандизчия, който определено не би могъл да я води под ръка по мраморните стълбища на палатите в Палм Бийч, за мен никога не стана понятно защо бе пожелала средно привлекателното ми присъствие в брака си, освен ако наистина не изпитваше някакво полезно за здравето размекване в своята душа. Не знам. Известно време бяхме добре в леглото, но това се разбира от само себе си. Иначе защо една жена ще се омъжи за някого под стандарта си. По-късно, когато всичко тръгна зле, започнах да се питам дали целта на истинския изблик на чувствата й не бе да открие пропастта, скрита под тщеславието ми. Дяволска работа.
Както и да е. След като пристигнахме в Провинстаун, най-важното за мен бе, че тя не се оказа сноб. Човек не би могъл да се премести в това градче, ако е сноб и ако преуспяването в обществото е целта му. Бих искал някоя година някой социолог да си опита здравината на зъбите, като се хване с уникалната класова система на местното ни общество. Градчето, както сигурно с удоволствие бих се заел да обяснявам на Джесика Понд, ако бях имал такава възможност, някога, преди сто и петдесет години, е било пристанище на китоловци. По онова време капитаните янки от Кейп Код представлявали върхушката и те докарали от Азорските острови португалци за екипаж на корабите си. След това янки и португалци започнали да встъпват в смесени бракове (така както шотландци и ирландци с индианки, роялисти от Каролина с робини, евреи и протестантки имали навика да правят това). Понастоящем половината португалци носеха фамилии на янки, като Кук и Сноу, и независимо от имената си, владееха града. През зимата португалците контролираха почти целия град — риболовната флотилия, градската управа, църквата Сейнт Питър, редовия състав на полицията, те бяха повечето от учителите и учениците в основното училище и в гимназията. През лятото португалците държаха също девет десети от стаите под наем и повече от половината от баровете и кабаретата. При все това като върхушка те изглеждаха като оклепани с грес предавателни кутии на двигатели. Не общуваха с останалите и не им беше приятно да притежават големи къщи по хълмовете. И най-богатият португалец би могъл, доколкото ми бе известно, да живее до някой най-голям бедняк и освен по новия пласт боя, къщите им не можеха да бъдат различени. Не съм чувал синът на някой португалец да е посещавал някой прочут университет. Може би всички те се отнасяха с голяма почтителност към гнева на океана.
