— Добре — обещах.
— А междувременно, аз ако си бях скрил запасите до някое парцелче в Труро… — започна той и спря.
— Не крия запаси там — заявих аз.
— Не ти казвам, че го правиш. Не искам нищо да знам. Просто ти казвам, че аз ако си бях оставил нещо там, щях да си помисля дали да не го извадя.
— Защо?
— Не мога всичко да ти казвам.
— Искаш само да ме почешеш по бастуна ли?
Той доста помълча, преди да отговори.
— Виж какво — рече, — аз бях по-рано в щатската гвардия. Знаеш това. И ги познавам какви са. Повечето от тях са готини момчета. Не си падат много по хумора и никога няма да бъдат като теб, но иначе са готини.
Кимнах. Чаках го. Мислех, че ще продължи. След като той не продължи, казах:
— Те не си падат много по марихуаната.
— Ненавиждат я — отговори той. — Не си ври носа там. — Тупна ме яко по гърба и изчезна в посока на канцелариите в сутерена на Градския съвет.
Трудно ми беше да повярвам, че нашите щатски гвардейци, които схващат като част от длъжностните си характеристики мързелуването през есента, зимата и пролетта, за да бъдат достатъчно ентусиазирани за безкрайните мъки през трите месеца на претовареното лято и лудницата в Кейп Код, че те сега, през ноември, ще се стекат насам откъм казармите си в Южен Ярмут, за да претърсват Централен Кейп за всички миниатюрни плантацийки с марихуана в Орлиънс, Истхам, Уелфлийт и Труро. Но пък може и да им бе станало скучно. А можеше и да знаят за моето парцелче. Понякога си мислех, че в Кейп има точно толкова доносници, колкото и наркомани. В Провинстаун определено занятието за събиране на информация и на дезинформация за наркоманите, участието в сделки и двойни игри беше четвъртият по големина отрасъл, непосредствено след туристите за един ден, промишления риболов и сборищата на педитата.
Ако щатските гвардейци знаеха за моята плантацийка — а може би беше редно да се запитам „Как биха могли да не знаят?“ — тогава трябваше ли да приема, че са и благоразположени към съпругата ми и мен самия? Изглеждаше много съмнително. Нашите летни забави бяха твърде прочути. Пати Ларейн притежаваше многочислени недостатъци — лудо сърце и безусловно коварство са два, които мога да изброя на минутата — ала тя притежаваше и прекрасната добродетел, че не е сноб. Би могло да се каже, че трудно би могла да си позволи да бъде, като се вземе предвид потеклото й на провинциална загубенячка, обаче това някога да е възпряло някого? Ако след процеса тя бе останала в Тампа, или дръзко се бе преместила в Палм Бийч, щяло е да й се наложи да приложи тактиката, която амбициозните й предшественички бяха усъвършенствали: като разпределя силите си, със стрелба от прикритие, с нежни нокти, с кротост да постигне целта да се омъжи за още по-порядъчен човек от Уордли — това беше единствената игра с голям залог за собственото аз, която една богата и прочута разведена жена би могла да играе на Златния бряг. Интересен начин на живот, ако човек има необходимата дарба.
