— Мадън, ти си шибано копеле — рече ми той същата нощ. — Ти си един долен лайнар.
На другата сутрин обаче, когато слизах по улицата, за да си купя вестник, той спря със служебната кола и рече:
— Надявам се, че снощи не съм прекалил.
— Карай да върви. — Той ме дразнеше. Вече бях започнал да се плаша от крайния резултат: едрогърда майка с огромен фалос.
Сега, в неговата канцелария му казах:
— Ако единствената причина да ме поканиш тук е да ми кажеш, че си видял Пати Ларейн, бих предпочел да ми го беше казал по телефона.
— Искам да поговоря с теб.
— Хич не ме бива да слушам съвети.
— Но може би аз имам нужда от съвет. — А следващата си реплика произнесе с нескрита гордост, така, сякаш истинската цена на един мъж, самата му търговска марка се съдържаше в усилията, които полага, за да съхрани подобно неведение: — Аз не познавам много добре жените.
— Щом си тръгнал от мен да взимаш акъл, ясно е, че не ги познаваш.
— Мак, хайде някоя следваща вечер да се напием.
— Дадено.
— Не знам дали това ти е известно, но ние с теб сме единствените философи в тоя град.
— Алвин, този факт те определя като единствения мислител, които консерваторите са дали на света от много години насам.
— Хей, нека да не се дразним, преди куршумите да са почнали да свирят. — Той понечи да ме изпрати към вратата. — Хайде — каза, — ще дойда с теб до колата.
— Аз не съм с колата.
— Страх те беше да не ти конфискувам трошката за оглед ли? — Това му даде право да се кикоти през цялото време, докато вървяхме по коридора и излязохме на улицата.
Там, малко преди да се разделим, той ме попита:
— Още ли работиш онова парцелче с марихуана в Труро?
— Ти откъде знаеш за него?
Той силно се възмути.
— Братче, че какво толкова тайно има в това? Всички говорят за домашното ти производство. Аз самият съм го опитвал. Пати Ларейн ми пусна две дози в джоба. Твойта дрога съвсем не е по-лоша от онази, която вземах във Виетнам. — Той поклати глава. — Както виждаш, мен хич не ме интересува дали си левичар, или консерватор, изобщо не ми пука на кое крило си се качил да летиш. Аз обичам дрогата. И знаеш ли какво ще ти кажа. Консерваторите не са прави по абсолютно всички пунктове. По тоя пункт са в грешка. Те си мислят, че марихуаната разрушава душата, но аз не вярвам на това — аз вярвам, че Бог се намесва и побеждава Дявола.
— Ей — прекъснах го аз, — ако спреш да приказваш за малко, ще успеем да си поговорим.
— Някоя от следващите вечери. Нека да се напием.
